Мнозина живеят така, сякаш един ден ще се озоват на място, наречено „щастие“, като че ли то е автобусна спирка. Въобразяват си, че тогава всяко парченце от пъзела ще си пасне на мястото, а те с въздишка на облекчение ще възкликнат: „Ето ме най-сетне... щастлив!“ И водещият мотив в историята на живота им е: „Ще бъда щастлив, когато...“
Всеки от нас трябва да направи избора си. Готови ли сме всеки ден да живеем с мисълта, че разполагаме с ограничено време, през което можем да направим най-доброто с наличните средства, или ще прахосваме настоящето в празни надежди за по-светло бъдеще?
Следващото откровение е написано от един осемдесет и петгодишен човек, научил, че умира:
„Ако можех да изживея живота си отначало, бих допускал повече грешки. Нямаше да съм толкова идеален. Щях да се забавлявам повече. Да бъда по-гъвкав. По-често щях да постъпвам глупаво, отколкото в това си пътуване. Всъщност не са много нещата, които бих приел на сериозно. Щях да съм по-безразсъден. И нямаше да бъда такъв чистник.
Щях да рискувам повече, да предприемам повече пътувания, да покорявам повече планини, да преплувам повече реки и да посещавам повече непознати места. Щях да ям повече сладолед и по-малко зърнени храни. Щях да преживея повече истински, отколкото въображаеми неприятности!
