Щастието е в гените

05 ноември 2016 г., 03:38
5036

Текст от архива. Автор: Елена Панова Снимка: Shutterstock

„Все на мен ми се случва така!”, възкликна онзи ден Зоя в края на един от „онези дни”, в които никак, ама никак не върви. Колелото й се счупило на път за работа, на обяд се скарала със сервитьорката по повод качеството на ризотото, не получила желания хонорар и вследствие на това беше много, много нещастна.За разлика от Хрис, която се беше запознала със страхотен мъж, който помогнал с оправянето на документите около катастрофиралото й фиатче, и злорадстваше.

Чакайте малко... Не ми излиза уравнението. И на двете мили моми се беше случило по нещо неприятничко. Защо тогава едната подсмърчаше в чая, а другата хихикаше и пускаше мехури в бирата?

Ще кажете – характер. Едната е позволила да бъде смачкана от дребните неща, които могат да се случат на всеки, а другата е видяла лъжичката мед в кацата с катран и я е разбъркала в сутрешното си капучино. Честно ли е? Не, казвате, Зоя сама си е виновна, чувам ви. Но говорите така само защото може би не знаете, че

една трета от потенциала ни да бъдем щастливи е заложена в гените ни от самото раждане.

Мнението не е мое, а на уважавани учени от лондонския колеж „Юнивърсити”, Калифорнийския университет в Сан Диего и Харвардската школа по медицина. Те проучили 1000 двойки близнаци на юношеска възраст и открили, че докато част от способността ни за щастие зависи от житейските обстоятелства – младите и старите хора например статистически са по-щастливи от тези на средна възраст, – наследствеността също играе сериозна роля в хазарта на съдбата ни. Ян-Емануел де Нев от „Юнивърсити” успял да открие точния виновник за това. В опитите си да намери гена на щастието той насочил вниманието си към един от обичайните заподозрени – гена, който кодира молекулата регулировчик, разпределяща хормона на удоволствието серотонин в клетъчните ни мембрани.

>>

Страници

Ключови думи:
Коментари