Серотонинът има огромно влияние върху нашите настроения. Той ни прави по-самоуверени – ако го инжектирате на животно, то ще започне да се държи като доминиращ самец. Той ни кара и да се чувстваме по-доволни и спокойни. При рязък спад на хормона в организма, обикновено заради изтощаването му при стресови ситуации,
когато тялото се опитва да компенсира нервното напрежение,
изстисквайки и последната капка от еликсира на спокойствието, ние усещаме лека депресия. Ако нивата на серотонина в мозъка постоянно са ниски, депресията може да се задълбочи и дори да стане хронична.
За да се разпределя правилно в нашето тяло, серотонинът се нуждае от така наречените транспортери. Генът, който ги произвежда, има два варианта – къс и дълъг. Естествено, дългият произвежда повече от така необходимите молекули. Всеки човек притежава по две копия на този ген, наследени от родителите. Някои от нас имат по два дълги алела (или варианти), други – къс и дълъг, а трети просто са изтеглили късата сламка два пъти.
Аналогията не е случайна. Проучването показва, че хората, които имат два дълги варианта на този ген, като цяло са много по-щастливи и доволни от живота си от останалите.
Близнаците от проекта на д-р Де Нев оценили нивото на общото си удовлетворение и се оказало, че онези с по два дълги алела са 17% по-щастливи от младежите с два къси. Единият дълъг алел повишава шанса за щастие с 8 процента.
Според анализ на сп. „Икономист” откритието обяснява защо
хората от азиатския континент като цяло се смятат за нещастни
и недоволни от живота – факт, потвърден от много проучвания и допитвания. Експертите недоумяваха как гражданите на страни като Япония и Южна Корея, където качеството на живот е по-високо, отколкото в 90% от останалата част на света, може да са толкова депресирани и унили. Оказва се, че наследствеността на азиатските народи, които са много по-подобни генетично помежду си, отколкото генно разнообразната Африка например, твърде често ги дарява с два къси варианта на гена на щастието. Проучване на Северозападния университет в щата Илинойс извади на бял свят тревожния факт, че Япония и Китай показват едновременно най-голяма концентрация на население с два къси варианта на гена и най-високи нива на депресия, тревожност и обща потиснатост.
Естествено, вината не може да се хвърли изцяло върху гените. Културните особености на тези народи, обичаят да се работи до състояние на крайна преумора и високата отговорност, която китайците и японците чувстват към семейството и държавните институции, също играят роля. Добрата новина е, че
това, което ни се случва във всекидневието, може реално да повлияе върху проявяването на неблагоприятните гени.
>>
