Без съмнение не бихме искали никого да нараним нарочно и все пак постоянно го правим. Като се изключат злобарите и енергийните вампири, повечето хора са добронамерени към себеподобните си. Но понякога най-много нараняват тъкмо онези неща, с които си мислим, че помагаме или проявяваме любезност. Ето три примера:
1. Омаловажаваме чуждите проблеми
„След три седмици ще се смееш на това!“
„Има и по-лошо!“
„Какво ли не си преживял, и това ще мине!“
Такива опити за съчувствие са продиктувани от най-добри чувства, но потърпевшите обикновено не ги посрещат с благодарност. Защото макар думите ви по принцип да са верни, те създават у нуждаещия се от утеха усещането, че не приемате сериозно проблемите му. Или може би го смятате за толкова слаб, че го тормозят неща, които другите възприемат като дреболии. Въпреки че често сме склонни да преувеличаваме собствените си проблеми, не ни е приятно да го чуваме от другите.
2. Даваме празни надежди
„Беше ми много приятно, пак ще ти се обадя!“
„Трябва да го повторим при първа възможност.“
„Много благодаря, скоро ще ви потърся.“
Почти всеки е чувал подобни реплики, след което изричащият ги е изчезнал безследно. Но да подхранваш у някого фалшиви надежди от чиста куртоазия или защото не искаш да бъдеш приносител на лоши новини, е най-подлото нещо, което можеш да направиш. Независимо дали става дума за работа, за приятелска или интимна връзка. Защото докато този, когото сте обнадеждили, чака напразно, хаби време и енергия. Блъска си главата какво ли може да е станало, вероятно отхвърля други покани и предложения, чувства се емоционално разтърсен и неуверен. Ето защо е по-добре веднъж да се проявите като задник и да кажете: „У мен нищо не трепна, не виждам смисъл да продължаваме“, отколкото да се изсулите от аферата с ангелско изражение на лицето!
3. Спестяваме истината
„Разбира се, че никога не съм ти изневерявал!“
„С теб за първи път получих оргазъм.“
„О, Боже, толкова се радвам за теб!“
Понякога лъжем хората, които обичаме, вярвайки, че така е по-добре за тях. Но обикновено е по-добре най-вече за нас. Разбира се, ако например сте изневерили, въпрос на личен избор е дали да признаете на партньора си и в някои случаи наистина е по-правилно да премълчите. Но най-често истината все някога излиза наяве и измаменият се чувства двойно наранен и предаден, защото доверието между вас е нарушено.
Когато между двама души стои лицемерие и лъжа, отношенията им неминуемо страдат. Ако например не можете да кажете честно на своя добра приятелка: „Браво, всичко ти се удава! Радвам се за теб, но и малко ти завиждам…“ - негативните чувства ще останат да тлеят под повърхността. И ако приятелката ви дори не подозира за тях, няма как да се предпази.
Разбира се, никой не е напълно застрахован срещу това да нарани другия. Случва се да бъдем нетактични и несъобразителни – в края на краищата всички сме хора със собствените си проблеми и недостатъци. Но за да сведем до минимум вероятността да засегнем някого, трябва да си зададем един прост въпрос: ако съм на негово място, кое би било най-добро за мен? Често дори само с това правим на отсрещния по-голяма услуга, отколкото с повечето си добри намерения.
