Ребетико – музиката на отритнатите

23 септември 2019 г., 09:34
1125

Снимка: Shutterstock

Пeсни за мъка, любов и хашиш: ребетико (мн. ч. ребетика), музиката на гръцкия ъндърграунд от 20-те години на миналия век, днес е известна в цял свят. Дръзка, сурова, пълна с болка и искреност, това е музика, каквато само живеещите на ръба могат да изпеят и изплачат.

Някогашната презряна музика на низините днес се е превърнала в културна емблема. Изпълнява се на най-престижните музикални сцени от хора, които никога не са се докосвали до живота, за който разказват песните. Причините да сравняват гръцкото ребетико с американския блус са много.

В света тези, които обичат, ядат мръсен хляб. И тяхната страст следва подземни пътеки. – пее музикантът, свирещ на бузуки или баглама (малоазийският баща на бузукито).

След гръцко-турската война, приключила през 1922 г. и последвалата размяна на население между двете страни, в Гърция осъмват два милиона бежанци – гърци от малоазийското крайбрежие, основно от Смирна (Измир) – които остават в „родината“ без дом и препитание.

Гръцкото общество така и не успява да ги приеме. Бедни и отритнати, те намират убежище в сенчестия свят на задимените кръчми, бордеи и пушални за хашиш по пристанищата. Както фадото, фламенкото и тангото, гръцкото ребетико е музика на големия град.

Довечера при Тома всички ще се веселим,
но ако искаш издълбоко да разбереш нещата, Бабис ще ти обясни.
Йоргакис с цигулката си ще те остави без думи,
а Марика ще ти кима и ще се смее, докато свири на дайре.

„Ако искаш издълбоко да разбереш нещата, Бабис ще ти обясни“ е намек за наркотиците, които са известна част от културата на ребетико. Но в тези песни намеците съвсем не са нужни. Радостта от споделянето на наргилето с хашиш е сред най-популярните теми. Ребетико открито пее за кокаина, морфина и хероина, с които отритнатите утешавали мъката си.

Боклукът, който смърках, ме тласна към иглата. И тялото ми взе да чезне. Нищо в света не ми остана, това ме изкара на улицата да умра – сюжетът звучи съвременно, но песента, със заглавите „Откакто започнах“ е записана за първи път в далечната 1910 г.

Утробата на ребетико е затворът и пушалнята за хашиш. Тъкмо там първите „ребетес“ създавали песните си. Те пеели с тихи, дрезгави гласове, без усилие, един след друг, като всеки пеещ добавял стих, който често нямал връзка с предишния, а песента понякога продължавала с часове. Без припев, с проста и лесна мелодия. Един „ребетис“ съпровождал певеца с бузуки или баглама (малка версия на бузуки, лесна за носене, лесна за правене в затвора и лесна за криене от полицията), а може би друг, вдъхновен от музиката, ставал и танцувал. Първите песни ребетика, особено любовните, се основават на гръцките фолклорни песни и песните на гърците от Смирна и Константинопол.

Автор на тези редове е Елиас Петропулос, етнограф, който през 1968 г. пише книгата „Песните ребетика”, докарала му множество проблеми с цензурата на военната хунта.

Смирненският стил

В края на 19. век музикалните кафенета, наречени „кафе-аман“, процъфтяват както по европейските, така и по азиатските брегове на Егейско море. Името идва от често повтаряното възклицание „аман“ в песните, които включват влияния от различни стилове и традиции. След преселването си през 1922 г. много от тези музканти, бежанци от Измир, пренасят родните ритми и, попаднали в новата си среда, заедно с най-бедните пристанищни работници – единствените местни, които общували с новодошлите – превръщат ребетико в това, което е. Първоначално това пеене става попурярно просто като „смирненски стил“.

Сред бежанците от Азия са добре обучени професионални музиканти като Панайотис Тундас, Спирос Перистерис (който свири на мандолина, китара, пиано и бузуки) и др. Те придобиват силно влияние в последвалото развитие на ребетико, когато стилът изплува от низините, печели бърза популярност и първите записи започват да жънат комерсиални успехи. В края на 20-те много песни в „смирненски стил“ се записват в Гърция.

Професионалните музиканти от Смирна започват да изнасят ребетико от одимените кръчми и пушални, като малко по малко ги включват в репертоара си, изпълняван в по-масовите и по-престижни градски заведения. През 30-те години окончателно се оформя класическата смес, в която се сливат стария смирненски (по-ориенталски) и новия пирейски стил (доминиран от бузуки), европейски елементи и гръцки фолклорни мотиви. С популяризирането на жанра в текстовете започват да се губят характерните елементи, свързани с подземния свят.

Цензурата

На 4 август 1936 г. Йоанис Метаксас установява диктаторски режим, чиято цензура, съвсем очаквано, засяга и набиращото популярност ребетико. Метаксас затваря и т. нар. „текедес“ - пушалните на хашиш, съществували популегално дотогава. Всички записи са подложени на цензура. От текстовете  изчезва всеки намек за наркотици и нелегални занимания. В същото време жанрът, недокоснат от цензура, набира популярност сред гръцките имигранти в САЩ.

По време на нацистката окупация (1941 г. - 1944), чак до 1946 г., всякакви записи са преустановени. В следвоенния период стилът търпи бурно развитие и метаморфози, които довеждат до създаването на нови музикални стилове, които постепенно засенчват своя първообраз.

Ребетико в оригиналната си форма се съживява по време на военната хунта (1967 – 1974), когато Режимът на полковниците го забранява. Елементът на бунт и неподчинение става изключително важен за тази нова вълна от творци, които изравят феникса от пепелта. Макар че ребетика рядко са директно политически, те са наситени със социални послания, подривен дух и презрение към властите. Сред най-известните популяризатори на стила от това време са Микис Теодоракис, Манос Хадзидакис, Елиас Петропулос, по-късно и Йоргос Даларас.

В днешни дни

Днес популярността на ребетико расте. Още от началото на 70-те години на 20. век започват да се трупат книги, статии и научни изследвания; хиляди презаписи, филми, изпълнители и групи от цял свят.

Ето какво пише Гейл Холст в предговор към пeтото издание на книгата си „Пътища за ребетика”, едно от първите и най-значимите изследвания по темата:

Сравнението, което аз и други коментатори са правили между ребетика и блуса на САЩ ми изглежда потвърдено от трайната популярност на ребетика - и свободата, с която формите им биват адаптирани. Песните са изминали дълъг път от своите музикални и социални корени. Претърпели са сравним с блуса период на отхвърляне по морални и социални причини.  По подобен начин те са били модифицирани към вкуса на по-широка аудитория и по-късно съживени в „чистия“ си вид. Днес, когато те се изпълняват в разнообразни свободни и строги форми, започваме да оценяваме най-добрите песни от ранните, средните и възродените ребетика сами по себе си – добри песни по всички стандарти.

Автор: Д. Иванова

Ключови думи:
Коментари