“Обядвахме веднъж, когато дъщеря ми небрежно спомена, че с партньора й обмислят да създадат семейство:

– Правим проучване! – каза тя полушеговито. – Мислиш ли, че е разумно да имам дете?

– Ще промени живота ти – казах, опитвайки се да запазя тона си неутрален.

– Знам… – отвърна тя. – Край на спането до късно, край на спонтанните ваканции.

Но аз нямах това предвид. Погледнах дъщеря си в опит да реша какво точно да й отговоря. Исках тя да научи онова, което никога няма да й кажат на курсовете за подготовка за раждане.

Исках да й кажа, че физическите рани от бременността и раждането ще се заличат, но майчинството ще й причини такава емоционална, сурова рана, която ще я направи уязвима завинаги.

Мислех си да я предупредя, че повече никога няма да може да прочете новините, без да се запита: „Ами ако това беше МОЕТО дете?“. И как всяка самолетна катастрофа или пожар ще обсебват съзнанието й.

Как снимките на деца, които умират от глад, ще я карат да се пита дали има нещо по-лошо от това да гледаш как умира детето ти.

Огледах прецизния й маникюр и стилен костюм и си помислих как независимо колко изтънчена е тя, майчинството ще я редуцира до примитивното ниво на мечка, която защитава мечето си. Спешността в извиканото „Мамо!“ ще я накара да изпусне яденето върху най-ценните си кристални съдове на секундата, без дори да се замисля.

Трябваше да я предупредя, че майчинството ще я дерайлира професионално, без значение колко години е инвестирала в кариерата си. Може да успее да намери на кого да повери децата си, но все някой ден ще е на път за важна бизнес среща и ще се сети за сладката бебешка миризма. Тогава ще трябва да използва всяка капка лична дисциплина, за да не хукне обратно към къщи и да провери как е бебето й.

Искам дъщеря ми да знае, че ежедневните решения няма да могат да бъдат вземани рутинно. Колкото и да е решителна в офиса, постоянно ще подлага под съмнение решенията си като майка.

Гледайки дъщеря си, искам да я уверя, че впоследствие ще свали натрупаните килограми от бременността, но никога няма да се усети същата.

И че животът й, който изглежда толкова важен в момента, ще има по-малка стойност, след като има дете. Че ще жертва себе си на секундата, за да спаси децата си, но и че ще се надява на по-дълъг живот не за да постигне целите си, а за да види как децата й постигат своите.

Искам да знае, че белегът от секцио и лъскавите стрии всъщност са медали за храброст.

Връзката между дъщеря ми и партньора й ще се промени, но не така, както си го представя.

Ще разбере колко повече може да обичаш някого, който се сеща да сложи пудра на бебето и е винаги готов да играе с детето ви.

Трябва да знае, че отново ще се влюби, но причините за това ще й се сторят съвсем неромантични в момента.

Надявам се дъщеря ми да усети връзката си с жените, които в хода на историята са опитвали да спрат войната, предразсъдъците и шофирането в нетрезво състояние.

Да можех да й обясня еуфоричната радост от това да видиш как детето ти се е научило да кара колело.

Да можех да й опиша сърцатия смях на бебе, което пипа меката козина на коте или куче за първи път в живота си.

Бих искала тя да вкуси радост, която е толкова реална, че чак боли.

Учуденият й поглед ме кара да осъзная, че сълзи са напълнили очите ми.

Накрая й казах:

- Никога няма да съжаляваш.

Протегнах ръка към нейната през масата, стиснах я и се помолих тихо за нея, за себе си, за всички съвсем простосмъртни жени, които намират пътя си сред препятствията към това най-изумително призвание.”

Дейл Хенсън Бурк

Редакция: обекти.бг