Очертава се това да бъде сватбата на годината – а може би и на века. Слуховете и догадките около роклята, прическата, мястото на церемонията и списъка с гости са навсякъде.

И не – както самата булка вече ни каза, вие не сте поканени.

Но защо това събитие изглежда толкова лично за милиони хора?

„Обичам Тейлър и се вълнувам за сватбата ѝ… дано видим поне една снимка“, пише един потребител в Reddit.

„ОТЧАЯНО ИСКАМ тя да бъде щастлива“, пише друг.

За хората, които не са Swifties, подобна емоционална въвлеченост може да изглежда прекомерна. Но усещането за социална или емоционална близост с публична личност – до степен, в която тя започва да ви изглежда почти като приятел – не е непременно обсесия.

Защо звездите ни се струват толкова близки

Според Брадли Бонд, който изследва медийната психология в Университета на Сан Диего, подобни реакции са напълно нормални.

Нещо повече – те дори могат да бъдат полезни.

Бонд разглежда връзките ни със знаменитости и измислени персонажи през призмата на социалната психология.

По думите му изследванията показват, че реагираме емоционално на хората от екрана по сходен начин с този, по който реагираме на хора, които познаваме лично – макар и обикновено с по-слаба интензивност.

„Най-общо казано, умът ни обработва личността по сходен начин – независимо дали става дума за човек, който стои пред нас, или за човек на екран“, обяснява Бонд.

„Разбира се, ние знаем разликата между лично взаимодействие и гледане на телевизия например. Но умът ни все пак възприема отделните хора като личности – и съответно ги третира като хора.“

Какво е парасоциална връзка

Когато започнем да се интересуваме особено силно от живота на човек, когото познаваме основно от екрана, говорим за парасоциална връзка. Тя е резултат от начина, по който човешкият мозък е настроен към емпатията и към съпреживяването на емоциите на другите.

Макар съвременната употреба на медии често да се свързва с по-лошо психологическо благополучие, това не винаги е цялата картина.

Парасоциалните връзки са едностранни и несподелени в класическия смисъл на думата. Но скорошни психологически изследвания показват, че публичните личности могат да помогнат на хората да се чувстват по-малко обезнадеждени и да им дадат по-силно усещане за идентичност и благополучие.

„Когато нещо хубаво се случи на публична личност, с която се чувстваме социално свързани, ние се радваме за нея“, казва Бонд.

„Когато се случи нещо лошо, можем да тъжим за нея. Всъщност в основата на тези емоционални реакции към важните житейски моменти стои най-базовата човешка способност за емпатия.“

А сватбата, разбира се, е точно такъв важен житейски момент.

Музиката прави тази близост още по-силна

Линдзи Конлин Максуел, психолог в Университета на Южна Мисисипи и самопровъзгласила се Swiftie, до голяма степен споделя това мнение.

Според нея силните парасоциални връзки „определено биха могли да обяснят“ защо феновете на Тейлър Суифт са толкова емоционално въвлечени в предстоящата сватба.

„Последните 20 години прекарахме, слушайки музиката ѝ и изграждайки тази връзка с нея. И макар тя да е едностранна – Тейлър не ни познава лично – ние, Swifties, имаме усещането, че я познаваме и че сме преминали заедно с нея през емоционалните възходи и спадове“, казва Максуел.

„Затова и сватбата не изглежда като нещо различно – чувстваме се въвлечени.“

Максуел смята, че една от причините феновете да усещат Суифт толкова близка е силата на музиката да предизвиква силни емоции и да създава усещане за свързаност с другите.

„Макар повечето ѝ фенове никога да не са я срещали лично, парасоциалната връзка, която се изгражда чрез музиката, кара всичко това да се усеща истинско“, казва тя.

Важно е обаче да уточним: това не означава, че любовта на един Swiftie към Тейлър е същата като чувствата му към реален приятел или член на семейството.

„Средностатистическият фен – дори онези, които имат силна парасоциална връзка и са дълбоко свързани с музиката на Тейлър Суифт – разбира, че това е нейният живот и нейният важен момент, не нашият“, казва Максуел.

„Проблемът е, че парасоциалните връзки често носят негативен оттенък – сякаш хората са обсебени или нездравословно фиксирани. В действителност повечето хора много добре разбират, че връзката е едностранна. И в това няма нищо лошо.“

Как мозъкът възприема знаменитостите

Изследвания с мозъчно сканиране подкрепят тази идея. Те показват, че човешкият мозък не възприема знаменитости като Тейлър Суифт по същия начин, по който възприема човек, когото наистина познаваме. Но те не са и напълно непознати за нервната ни система.

Знаменитостите и инфлуенсърите сякаш заемат свое малко място в невронните ни мрежи.

В изследване от 2020 г., публикувано в The Journal of Neuroscience, учени сканират мозъците на 43 участници, докато те мислят за себе си, за близките си хора или за знаменитости.

Резултатите показват, че мозъкът „картографира“ хората според това дали са част от социалната ни мрежа и колко близки ги усещаме.

Знаменитостите се оказват малко по-далеч от представата за „себе си“ в сравнение със семейството и приятелите.

Друго изследване с мозъчно сканиране, публикувано в Brain Sciences през 2023 г., показва, че човешкият мозък „ясно различава инфлуенсърите или други знаменитости от близките хора в реалния живот, въпреки че субективното усещане за близост и доверие може да бъде сходно“.

Кога парасоциалната връзка може да се превърне в проблем

Кога тогава една парасоциална връзка може да има негативни последици?

„Колкото повече възможности имаме като публика за отделни моменти на взаимодействие с хора, които иначе познаваме само от екрана, толкова по-силно става усещането ни за връзка с тях“, казва Бонд.

Според него проблем може да възникне, ако парасоциалните връзки започнат да заместват приятелствата в реалния живот или да пречат на ежедневието и рутината ни – особено когато това води до социална изолация.

„Ако преминем от усещането, че една публична личност ни е като приятел, към възприемането ѝ като божество, това вече може да бъде проблематично“, казва той.

Още по темата: как мозъкът реагира на самотата.

Но ако този уикенд се уловите, че си представяте какво бихте облекли на сватбата – или дори какъв подарък бихте купили на Тей-Тей и Травис – Бонд смята, че това е напълно нормално.

Това е мозъкът ви, който прави онова, за което е еволюирал: да се свързва с другите.

Само може би не стигайте до горене на чучело.