Една млада жена отишла при баба си и ѝ разказала за своя живот и за това колко ѝ е трудно. Съпругът ѝ изневерил и била много разочарована. Не знаела как ще оцелее всичко това и искала да се откаже от всичко. Била уморена от битки.

Струвало ѝ се, че в живота ѝ, веднага след като реши някакъв проблем, се появява нов. Баба ѝ я отвела в кухнята. Взела три съда с вода и ги сложила на печката.

В първия сложила моркови, във втория яйца, а в третия смляно кафе.

Оставила ги на печката, докато не заврели. След двадесет минути изключила печката.

Изсипала морковите, яйцата и кафето от съдовете и сервирала. Обърнала се към внучка си и попитала: „Какво виждаш?“. „Моркови, яйца и кафе“, отговорила внучката.

Тогава баба ѝ казала да се докосне моркова. Внучката го направила и отвърнала, че е мек.

Бабата поискала да вземе яйцето и да го счупи. Когато внучката отделила черупката, извадила твърдосвареното яйце.

В крайна сметка, бабата поискала да изпие глътка кафе. Внучката се усмихнала, когато усетила неговия богат аромат.

Тогава внучката я попитала: Какво означава всичко това?

Баба ѝ обяснила, че всяко от тези неща е било изправено пред едно и също „бедствие“ – вряща вода. Но всяко от тях е реагирало различно.

Морковът във водата влязъл твърд и „непреклонен“, а след като бил подложен на врялата вода, омекнал и станал слаб.

Яйцето било крехко, неговата тънка черупка била защита на течната вътрешност, но след престоя си в врялата вода, вътре  станало твърдо.

Въпреки това, с кафето се случило нещо уникално.