Притча за справедливостта в любовта

18 август 2017 г., 14:40
25984

MaKars / Shutterstock

Имало едно време три сестри. Едната била мързелана. Втората – зла като усойница. А третата била и умница, и красавица, и работливка – да й се ненарадваш.

Една сутрин пред вратата им спряла каруца. Сестрите излезли да погледнат кой е дошъл. В колата седяла непозната възрастна жена.

- Коя си ти? – попитали момичетата.

- Аз съм Съдбата. Дойдох да ви намеря съпрузи.

Тя ги качила при себе си в колата и потеглили. Скоро спрели в едно село. Видели, че в полето един млад момък оре и работата гори в ръцете му. Каквото имало да се поправя или изгражда в селото – все при него ходели.

- Ето, това е твоят мъж – казала Съдбата на мързеливата сестра. Тя слязла, а колата продължила нататък.

Отишли в следващото село. Там живеел момък, който не отказвал помощ на никого. Бил добър и грижовен към всички – от първенците до уличните кучета.

- А това е твоят – казала Съдбата на втората сестра. Тя слязла и колата продължила пътя си.

Стигнали и до трето село. В последната къща, потънал в мръсотия, лежал пияница и похърквал. Спряла Съдбата колата си и казала на третата сестра:

- А този е твоят мъж.

Разплакала се хубавицата.

- Защо на мен се падна такъв? На сестрите ми намери най-добрите, най-способните момци, а на мен – този нехранимайко. Няма ли за мен по-добри мъже?

- Има – въздъхнала Съдбата. – Но само този не може без тебе.

Ключови думи:
Коментари