Вървял Буда с учениците си из гората, ожаднели, видели изворче, хвърлили се учениците да пият вода, сбутали се и размътили водата. Започнали да се чудят какво да правят.

Буда обаче настоял да продължат пътя си. Учениците били много жадни, настоявали, молели да изчистят изворчето, Буда бил непреклонен.

Когато след часове ходене достигнали следващото изворче, то също било кално. Тогава Буда дал канчето на един от учениците си и му наредил да се върне и да вземе вода от предишното изворче.

Когато ученикът стигнал до него, изворчето било чисто, калта се била утаила... Някои неща не стават с активност и с правене.

Трябва да им позволим да се случат, да изчакаме спокойно точното време.

Как с правене бихме изчистили изворчето?