Един човек бил силно вярващ. Веднъж, докато пътувал на коня си и похапвал хляб, на пътя му се изпречил гладен бездомник. Той протегнал ръце към пътника и промълвил:

-Братко, умирам от глад! Дай ми едно залъче!

Човекът веднага си помислил, че Господ го вижда и трябва незабавно да изпълни молбата на страдалеца. Той отворил торбата си, но вътре намерил само няколко корички развален хляб. Потърсил още малко и намерил част от някаква суха питка.

И тъкмо щял да я даде на бездомника, когато изведнъж си спомнил, че рано тази сутрин жена му опекла баница и я сложила в страничния джоб на торбата му.

Ето защо той продължил да рови из чантата си. И когато най-накрая се добрал до прясната храна, с радост посегнал да я подаде на бедняка. Но щом погледнал към него, се вцепенил от ужас. Нещастникът се бил строполил от глад на земята и вече дори не дишал...

Притчата за хляба ни учи, че малката помощ, оказана в правилния момент, е по-ценна от закъснялата по-голяма помощ.