Живял някога избухлив и несдържан млад човек. Веднъж неговият баща му подал торбичка с пирони и му казал да забива по един в дървената врата всеки път, когато се ядоса.
Първият ден забил десетина. След седмица-две младежът започнал да сдържа гнева си и гвоздеите също започнали да намаляват. Постепенно за него ставало все по-лесно да въздържа избухванията си до деня, в който не забил нито един пирон в дървената врата. Той споделил щастливата новина с баща си.
Тогава възрастният човек го посъветвал всеки път, когато успее да се въздържи, да изважда по един пирон от вратата. След няколко месеца синът извадил и последния гвоздей. Тогава баща му го завел до вратата и му показал дупките по нея:
-Тази врата никога вече няма да бъде такава, каквато беше преди. Същото се случва и с човека, когато го наругаеш и нагрубиш. В душата му остава точно такъв белег - като тези дупки.
