По дълъг и уморителен път вървял човек с куче. Двамата били напълно изтощени. Изведнъж видели пред себе си оазис: прекрасни порти, зад оградата - музика, цветя, ромолене на ручеи.

    -Какво е това? - попитал пътешественикът пазача на портата.

    -Това е раят. Ти вече си мъртъв, можеш да влезеш и да си починеш истински.

    -Има ли вода?

    -Колкото искаш - чисти фонтани, прохладни басейни.

    -А ще ми дадат ли храна?

    -Колкото поискаш.

    -А кучето?

    -Съжалявам, с кучета не може! То трябва да остане тук.