Учителят отишъл при своите ученици с красива копринена кърпа в ръка.
- Какво виждате?
- Кърпа.
- По-точно?
- Копринена.
- И друго?
- Красива е, ефирна...
След това Учителят започнал да връзва възли с краищата на кърпата. Вързал и един по средата. И попитал:
- Това същата кърпа, която донесох ли е, или друга?
Един от учениците отговорил:
- Учителю, шегувате ли се с нас? Разбира се, че е същата кърпа.
- Помисли още веднъж! Онази кърпа беше без възли, а на тази има завързани пет. Как може да е същата?
Сега ученикът разбрал смисъла и казал:
- Разбрах всичко. Макар че кърпата е същата, сега тя е с възли и прилича на страдащата душа на човек.
- Точно така. Всичко, което искам да ви покажа е, че през каквито и перипетии да минавате, колкото и да се терзаете, каквито и грешки да допускате, каквито и упреци да си отправяте, в същността си не се променяте. Душата ви си е същата. Тя е като кърпа с пет възела. Тези възли са агресивност, алчност, лъжливост, неосъзнатост и егоизъм...
Учителят продължил:
- Сега да се опитаме да развържем тези възли. Кой ще ми помогне да го направя?
Започнал да дърпа двата края на кърпата, а възлите ставали все по-стегнати...
Някой възкликнал:
- Но какво правите, Учителю? Така никога няма да се развържат! Коприната е толкова тънка, а Вие така силно я дърпате! Възлите ще се затегнат и ще е невъзможно да бъдат развързани.
Тогава Учителят казал:
- О, вие отлично разбирате всичко, когато става дума за кърпата. А защо не можете да разберете самите себе си? Нима вие не сте в същата ситуация? Вие дърпате своите възли и те стават все по-стегнати и по-стегнати... Кой ще каже как да се развържат възлите?
Един ученик предложил:
- Трябва да разгледаме внимателно как са били завързани възлите. - Той взел кърпата и продължил. - Могат да се развържат само ако ги разхлабим, ако станат по-свободни.
Ученикът взел кърпата и внимателно развързал възлите един след друг.
Учителят казал:
- Днешният урок свърши. Сега е време да разгледате и развържете възлите си. Време е да освободите душата си...
