- Нищо, това не е най-важното - каза си тя строго и се съгласи да се срещнат утре. А на по-следващия ден се премести при него.
... Дните се точеха тъжни, сънливи, сиви...
Игор я гледаше в очите и беше готов да изпълни всяко нейно желание, но те просто се бяха изпарили. Освен едно - да избяга по-далеч.
- Не искам толкова много - каза тя с горчивина на бабата, влизайки през входната врата.
- Ти, мила моя, сама не знаеш какво искаш, - измърмори старицата – Прибери се вкъщи и си помисли за това, какво искаш и какво не искаш, кое ти харесва и кое - не. Кое си е твое и кое ти е "чуждо", "натрапено". Задръж „своето" за себе си, а всичко ненужно измети.
При тези думи бабата ѝ пъхна в ръцете метла и я бутна към изхода.
- А ти с какво ще летиш, мила бабичко? - искаше да извика язвително момичето, но спря навреме.
Най-напред изхвърли метлата, а след това всички стари неща, които в продължение на няколко години събираха прах в килера. Последва масичката за кафе, която беше ужасно модерна и точно толкова неудобна, после всичко, което "някой ден може да потрябва", но това така и не се случи. Там отидоха и списанията с "правилни" съвети за "правилен" начин на живот, ужасните пердета, които отдавна я дразнеха, но идеално подхождаха на перфектната кухня, съгласно фън шуй. Изми прашния прозорец, който едва едва пропускаше светлина, откри и няколко ненужни кутии, разхвърляни по ъглите.
Изхвърляйки боклука, видя стария си акварел на пода. След като внимателно, почти благоговейно избърса праха, си помисли тъжно колко отдавна не беше рисувала.
Боите и четките бяха намерени почти веднага, сякаш я очакваха зад вратата на стария скърцащ шкаф. Предчувствайки отдавна забравеното удоволствие, тя потопи четката в боята.
В този момент звънецът звънна. Пред нея застана красив млад мъж с метлата на бабата в ръка.
- Извинете, госпожице, тази метла не е ли ваша?
Автор: Юлия Серина; източник: Dama.bg
