Приказка за осъзнаването

13 януари 2019 г., 21:22
4557

Shutterstock

 Тази приказка е вдъхновена от стихотворение на един тибетски монах – Римпоче, което пренаписах според собствения ми начин на изразяване, за да онагледя една друга черта, която имаме ние, хората, пише Хорхе Букай.

Ставам сутринта.

Излизам от вкъщи.

На тротоара има яма.

Не я виждам

и падам в нея.

 

На следващия ден

излизам от вкъщи,

забравям, че на тротоара има яма,

и отново падам в нея.

 

На третия ден

Излизам от къщи и опитвам да си спомня,

че има яма на тротоара.

Въпреки това,

забравям

и падам в нея

 

На четвъртия ден

Излизам от къщи и опитвам да си спомня

за ямата на тротоара.

Спомням си

и въпреки това,

не виждам трапа и падам в него

 

На петия ден

излизам от къщи.

Спомням си, че трябва да внимавам

за ямата на тротоара,

и вървя гледайки надолу.

Виждам я и

въпреки това

падам в нея.
 

На шестия ден

излизам от къщи.

Спомням си за ямата на тротоара.

Търся я с поглед,

опитвам се да я прескоча,

но падам в нея.

 

На седмия ден

излизам от къщи.

Виждам ямата.

Засилвам се,

скачам,

с върха на крака си докосвам отсрещния ръб,

но не е достатъчно и падам в нея.

 

На осмия ден

излизам от къщи,

виждам ямата,

засилвам се,

скачам,

стигам до другата страна!

Толкова съм горд от постижението,

че празнувам с радостни подскоци....

И докато подскачам,

отново падам в рова.

 

На деветия ден

излизам от къщи,

виждам ямата,

засилвам се,

прескачам

и продължавам пътя си.

 

На десетия ден,

точно днес,

разбирам,

че е по- удобно

да вървя

по отсрещния тротоар.

Източник: spiralata.net

 

 

Ключови думи:
Коментари