На шестия ден

излизам от къщи.

Спомням си за ямата на тротоара.

Търся я с поглед,

опитвам се да я прескоча,

но падам в нея.

 

На седмия ден

излизам от къщи.

Виждам ямата.

Засилвам се,

скачам,

с върха на крака си докосвам отсрещния ръб,

но не е достатъчно и падам в нея.

 

На осмия ден

излизам от къщи,

виждам ямата,

засилвам се,

скачам,

стигам до другата страна!

Толкова съм горд от постижението,

че празнувам с радостни подскоци....

И докато подскачам,

отново падам в рова.

 

На деветия ден

излизам от къщи,

виждам ямата,

засилвам се,

прескачам

и продължавам пътя си.

 

На десетия ден,

точно днес,

разбирам,

че е по- удобно

да вървя

по отсрещния тротоар.

Източник: spiralata.net