- Филмите са различни. На някого пускаме филм за бъдещето, на друг – за миналото… На вас ще пуснем филм за настоящето. Гледайте.

- О, Боже! Та това съм аз. Ужасно изглеждам. Не, не е истина, аз се грижа за себе си.

- Ето как душата ви се проектира върху външността ви.

- Прегърбени рамене, устните увиснали надолу, очите мътни, провиснали коси…

- Така изглеждат хората, когато душата плаче…

- А това момче кое е? Добре изглежда… Притиска се в мен!

- Не го ли познахте? Това е мъжът ви, в проекцията на душата.

- Що за глупост? Мъжът ми е възрастен човек.

- В душата си е дете. И се притиска към майка си…

- Той и в живота е такъв. Все да се присламчи, да се докопа.

- Значи, не вие към него, а той към вас?

- Аз от малка знам – жената трябва да е по-силна, по-мъдра, по-решителна. Тя трябва да ръководи семейството и да насочва мъжа си.

- Силната, решителна и мъдра мамичка трябва да ръководи своето момче-мъж. Така излиза. И да му се поскара, и да го приласкае, и да прости. А вие какво искахте?

- Но аз не съм му майка, а жена! А във филма той е толкова виновен. И отново ще хукне при онази повлекана, а аз въпреки всичко го обичам!

- Разбира се, нали момчето ще си поиграе в пясъчника и ще се върне у дома. При любимата мама. Ще поплаче в престилката й, ще се извини… И ето го краят на филма. Да приключваме срещата. Ще жертвате ли любовта си? Не размислихте ли?

- А защо не ми показахте бъдещето?

- Защото го нямате. При такова настояще вашият „малчуган" ще избяга, ако не при друга жена – към болест някоя. Или изобщо в нищото. Ще намери начин да изпълзи из под майчината пола. Той също иска да порасне.

- Но аз какво да правя? Заради какво да се саможертвам тогава?

- Вие решавате. Може би ви харесва да сте майка. Повече, отколкото да сте жена.

- Не! Искам да съм любимата жена!

- Мамичките също понякога са любими жени. Е, какво? Готови ли сте да се саможертвате? За да запазите това, което имате и мъжът ви да си остане момченце?

- Не… Не съм готова. Трябва да помисля.

- Разбира се, ние даваме време за размисъл.

- А съвети давате ли?

- Охотно и с удоволствие.

- Кажете ми, моля. Какво трябва да направя, за да порасне мъжът ми?

- Вероятно да престанете да бъдете мамичка. Да се обърнете с лице към себе си и да се научите да бъдете жена. Жена. Съблазнителна, вълнуваща, загадъчна, желана. Такава, на която се пеят серенади и се подаряват цветя, а не такава, на която и плачат в пазвата.

- Мислите ли, че ще помогне?

- Обикновено да. Но само в този случай, ако изберете да сте Жена. Ако ли не, заповядайте отново. Връзката ви с мъжа извън семейството е забележителна, ще я вземем с удоволствие. Знаете ли колко хора по света мечтаят за такава връзка? Така че, ако решите да пожертвате тази връзка в полза на нуждаещите се – заповядайте.

- Ще помисля…

№ 853 разтреперана излиза от кабинета здраво притискайки към гърдите си връзката, която е искала да пожертва.

№ 854, треперейки от вълнение, влиза в кабинета. 

Aвтор: Ирина Сьомина, психолог