- Тук ли е опашката за жертвоприношение?

- Тук, тук! Вие сте след мен. Аз съм номер 852, а вие - 853.

- Олеле… И кога ще ми дойде редът?

- Не се безпокойте, бързо върви. Вие в името на какво искате да принесете жертва?

- В името на любовта. А вие?

- В името на децата. Децата ми са всичко, което имам!

- А какво ще жертвате?

- Личния си живот. Само да са здрави и щастливи децата. Всичко им давам. Един добър човек искаше да се омъжа за него – отказах му. Как ще им доведа вкъщи пастрок? Оставих любимата си работа, защото беше далеко от дома. Започнах като лелка в детската градина, да са ми пред очите, да ги наглеждам, да са чисти и нахранени. Всичко за децата. За мен - нищо.

- О, разбирам ви. Аз искам да си пожертвам връзката. Разбирате ли ме, вече нищо няма между мен и мъжа ми. Той си има друга жена. И в моя живот се появи друг мъж, но… Само ако мъжът ми си беше тръгнал пръв! Обаче той не се мести при нея. Плаче… Казва, че е свикнал с мен. Мен ми е мъчно за него. Плаче! Так и живеем…

Вратата се отваря и се чува глас: «№ 852, заповядайте!».

- Е, хайде, аз влизам. Така се вълнувам. Ами ако не ми приемат саможертвата?

№ 853 се свил на кравайче и си чака реда.

Времето тече бавно, но ето – най-сетне № 852 излиза от кабинета.

- Какво стана? Приеха ли ви саможертвата?

- Не… Има изпитателен срок. Върнаха ме да помисля още.

- А защо? Защо не веднага?

- Ами питаха ме: „Хубаво ли си помислихте преди да поискате това? Все пак завинаги е!“. Казах: „Нищо! Децата ще пораснат, ще оценят какво е пожертвала майка им заради тях“. Пуснаха ми един филм в кабинета. Доста странен. Май за мен беше. Децата вече бяга големи в този филм. Дъщерята се беше омъжила през девет земи в десета. Синът звънеше един път в месеца под строгия поглед на снахата, която говореше през зъби...Питам го: „Защо така с мен се отнасяш, сине, какво съм ти сторила?“. А той: „За Бога, не се меси в живота ни, мамо. Нямаш какво да правиш ли?». А какво да правя, аз цял живот освен с децата с друго не съм се занимавала? Децата ми май не са оценили жертвата ми. Напразно ли съм се старала толкова?

От вратата на кабинета се чува глас: „Следващият № 853!“.

- О, сега съм аз… Доста ме наплашихте вие. Хайде, влизам!

- Заповядайте, седнете. Какво принасяте в жертва?

- Връзката си…

- Ясно… Я да видим.

- Ето… Вижте, тя не е много голяма, но е симпатична. И е сравнително нова, неизносена, ние се запознахме преди половин година.

- В името на какво искате да пожертвате връзката си?

- За да запазя семейството…

- Чие семейство, вашето ли? Налага ли се?

- Ами да! Мъжът ми има любовница, дълго време вече ходи при нея, лъже, нямам сили вече.

- А вие?

- Какво аз? Появи се в живота ми друг човек, имаме връзка.

- Връзката с него ли искате да пожертвате?

- Да… За да запазя семейството.

- Нали казвате, че мъжът ви има любовница, а вие – друг мъж. За кое семейство говорите?

- Ами още сме женени по документи, значи сме семейство.

- Значи това ви устройва?

- Не! Как може? Все плача и преживявам.

- Но да промените нещата и да започнете официално нова връзка не желаете, така ли?

- Ми не е толкова дълбока новата връзка, ей така – за прекарване на времето е. Няма да ми е жал за нея.

- Щом е така, направете вашата саможертва.

- Казаха ми, че давате някакъв филм тук. За бъдещето. Защо не ми го пуснете и на мен?