да казваш "да", само когато искаш, и да казваш "не" без чувство на вина,
да живееш в настоящето и да нямаш очаквания,
да поемаш повече рискове,
да приемаш промяната и да премисляш вярванията си,
да работиш, за да излекуваш раните си – стари и нови,
да се отнасяш с уважение и да изискваш същото от другите,

да пълниш първо своята чаша и едва тогава чашата на другите,
да кроиш планове за бъдещето, но да не живееш в него,
да се доверяваш на интуицията си,
да приветстваш различията между половете,
да развиеш пълноценни връзки на взаимна подкрепа,

да превърнеш отзивчивостта и прошката в свои приоритети,
да се приемаш такава, каквато си,
да не поглеждаш назад, за да видиш кой те следва,
да израстваш, като се учиш от разделите и неудачите,
да си позволяваш да се смееш високо и безпричинно на улицата,
да не боготвориш никого, а мен най-малко от всички.

Хорхе Букай (Пътят на щастието) Източник: Gnezdoto