Криптата на Цивилизацията е затворена преди 82 години. Тя ще бъде отворена чак през 8113 г.

Докато изучава Древен Египет, д-р Торнуел Джейкъбс осъзнава, че до нас е достигнала съвсем малко прецизна информация за древните цивилизации. На практика получаваме всички наши знания, свързани с Древен Египет, от няколко основни източника – пирамидите и няколко плочки от древна Асирия.

Именно тогава му хрумва идеята, че е хубаво да оставим след себе си ценни сведения за своя начин на живот на бъдещите поколения. Нещо повече – това е наш „археологически дълг“. Ето защо Джейкъбс, който по това време е ръководител на университета Огълторп, създава във Фиби Хърст Хол първата съвременна капсула на времето – термин, който той самият изковава. Това е едно огромно помещение, което е изпълнено с артефакти от 30-те години на миналия век, както и с информация за живота през последните 6000 години. Всичко това е заровено в един бивш плувен басейн.

Интересното е, че стените на криптата са облицовани с емайлирани плочи, импрегнирани с катран, а въздухът в помещението е изтеглен и заменен с инертни газове. Що се отнася до стоманените врати – те са херметически затворени.

Идеята на Джейкъбс е „криптата“ да изпълнява ролята на своеобразна гробница на фараон. Тя съдържа записи на популярната по онова кларинетистка Арти Шоу, филми, фотографиращи събития от 1898 г. насам и 100 книги на микрофилм. Сред артефактите от нашето ежедневие откриваме фигурки на Доналд Дък.

Бъдещите поколения, които ще отворят Криптата на цивилизацията, ще открият и книга, описваща всички предмети (наред с тяхното предназначение).

Джейкъбс пише, че криптата „пулсира с живот. Това е жив, дишащ организъм. По-стара е от мен, по-голяма е от всички нас. Можете ли да си представите как ще се чувства един културен антрополог, който влиза в нея през 8113 г.? Това ще е същинска съкровищница. Дори конците за зъби ще са безкрайно интересни.“

Джейкъбс осъзнава, че езиковата бариера между нас и този, който я отвори, ще е значителна. А това от своя страна ще направи книгите в капсулата напълно безполезни. Ето защо той решава да включи и т.нар. „езиков интегратор“ – устройство, задвижвано с ръчен механизъм, което показва снимки на обектите, както и техните имена на английски. В допълнение към това глас от фонографа ще изрича и самото името.

Защо Джейкъбс решава, че криптата ще бъде отворена точно през 8113 г.?

Когато му хрумва идеята за нея, са изминали точно 6177 години от създаването на египетския календар. Той иска онзи, който я отвори, да зърне как е изглеждала човешката цивилизация в средата на своето съществуване.

40 години, след като му хрумва идеята, криптата е запечатана (буквално в разгара на Втората световна). Можем само да се надяваме, че хилядолетия по-късно някой ще я открие. Оптимизмът на Джейкъбс обаче, че човешката цивилизация ще просъществува чак до 8113 г., влиза в рязко противоречие с бележката, която оставя на бъдещото поколение:  

 „Светът се е заел с това да погребе нашата цивилизация завинаги и тук, в тази крипта, ние я оставяме за вас.“

Източник: IFLScience