4. Кажи какво чувстваш
Важно е заедно с детето да обсъждаме какво му харесва и какво – не. То трябва да познава и да може да назове чувствата си.
Питайте го: „Това харесва ли ти? Как се чувстваш – ядосан, щастлив? Харесва ли ти това, което усещаш? Защо това е приятно, а това – не!“
Децата не винаги осъзнават своите чувства. А, за да ги осъзнаят, трябва да имат речник, с който да ги опишат.
5. Недетски игри – тревожните признаци
Децата, които са обект на насилие в семейството или от страна на близки, изпитват противоречиви чувства към насилника. Той е „близък“, познавам го, обичам го, но ми причинява болка.
В подобни ситуации детето се страхува и мълчи, а родителите могат и да не видят признаците на насилие.
Или да предпочитат да вярват, че то си е измислило всичко. Защо се случва така?
Защото това е сложен разговор и не е лесно на родителите да повярват на разказа на детето.
Статистиката сочи, около 3% от 12-годишните стават обект на сексуално, а процентата между 12 и 15-годишните е над 8.
Има много признаци, които издават, че с детето се случва нещо лошо. Сред тях – промяна в поведението и апетита, напикаване през нощта, ожулване, кръвонасядане в областта на половите органи...
Ако родителите ги забележат, трябва да потърсят консултация със специалист – лекари и психолози, за да бъде включено в програма за помощ.
Иска се обаче и много сила.
