Има родители, които всячески се опитват да предпазят своите деца – разрешават всеки техен проблем, спестяват им болезнената истина, нагърбват се с всевъзможни отговорности. Дали обаче това е правилният начин?

Има и родители, които смятат, че е най-добре да бъдем прями със своите деца. Да им разкажем предварително за всички страшни и болезнени страни на това да си възрастен, за да ги предпазим от разочарованията.

Ако и вие смятате така, то задължително трябва да прочетете това писмо на Даря Королкова до нейната 15-годишна дъщеря.

1. След 3 години ще мога да те изгоня от къщи.

Страшничко звучи, нали? Когато станеш на 18 г. ще имаш две възможности. Първата – влизаш в университет и аз ще те издържам и подкрепям както мога до завършването ти или до намирането на работа. Втората – отказваш се от следването (никога няма да те осъдя за това) и почваш работа. В този случай ще трябва да се грижиш сама за себе си. Няма да издържам девойка на 18+, която не учи, защото смятам това за неправилно. Имаш 3 години да решиш…

И да, вече сме обмислили преструктурирането на апартамента. Твоята стая ще стане наша спалня.

2. Ти си прекрасна. Ти си красива. Ти си много умна. 

Ти си много по-добра от мен. Ти си забележителен човек. Познавам те от 15 години и ти си по-прекрасна от дъщерята, която съм си представяла и в най-смелите си мечти. Ако някой не го разбира, това е негов проблем.

3. Аз не съм примерът, който трябва да следваш. 

Ти си съвсем различна, отделна личност. Ти имаш своята собствена индивидуалност. Не си длъжна да харесваш това, което аз харесвам, и имаш пълното право да отхвърлиш моя авторитет и да не споделяш моите ценности. Има само един проблем с това – сама ще носиш отговорността за изборите си.

4. Ти си свободна личност. Нищо не очаквам от теб. 

Можеш да станеш механик, бизнес анализатор, домакиня, козметичка, мениджър или касиерка в супермаркет. Не е моя работа да се меся в живота ти. Но не забравяй точка първа.

5. Нищо не ми дължиш. 

Не съм те отгледала с идеята, че един ден ще ми връщаш грижата под формата на дълг. Не очаквам да ми осигуриш охолна старост. Ти имаш правото да избереш това, върху което да се фокусираш. Това е твоят живот и твоят избор.

6. Имаш дом. 

Каквото и да се случи в твоя живот, ще съм до теб, ако имаш нужда от теб. Ще те подкрепя, ще споделя щастието и мъката ти, ще ти помогна, ако ме помолиш. Но няма да се намесвам своеволно.

7. Аз имам свой живот. 

Не съм длъжна да помагам, ако просто ми свирнеш или щракнеш с пръсти. Не съм длъжна да зарежа всичко, което правя, или да жертвам комфорта си заради теб. Мога да го направя, но не съм длъжна.

8. Ти имаш твой живот. 

За кого да се омъжиш, дали да имаш деца, с какви хора да спиш, за кого да гласуваш...това си е твоя работа и ти решаваш. Моите възгледи, житейски принципи и убеждения не трябва да ти влияят по никакъв начин. Трябва да следваш сърцето и съвестта си. От това ти няма да ме загубиш, няма да престанеш да си моя дъщеря.