Всичко, което ни се случва, има своето предназначение. Има за цел да ни научи на нещо, да ни обогати, да ни промени, да ни даде дори когато си мислим, че ни взима.

Ако приемаме с гняв събитията в живота си, привличаме отрицателна енергия и пречим сами на себе си да се развиваме и да израстваме.

Ако приемаме с благодарност уроците на живота, то ние ставаме по-силни, по-зрели и по-опитни.

Зрелостта идва тогава, когато вземем своите поуки и направим крачка напред въпреки препятствията.

Разделите са част от тези уроци. Между приятели, между колеги, между партньори. Трябва да се освободим от обида, огорчение, разочарование, съжаление и да прегърнем новите възможности.

Трябва да сме благодарни за всяка една среща, за всяка връзка и всеки човек, който е бил част от живота ни – макар и за кратко.

Понякога просто трябва да благодарим и да се разделим. Раздялата от своя страна може да бъде временна или постоянна. Временната раздяла ни стимулира за промяна и вдъхва нов живот на отношенията, защото постоянното общуване води до усещане за еднообразие. Постоянната раздяла е за добро, защото ни спестява време в излишни опити да заздравим нещо, което е безвъзвратно изгубено.