Полезните уроци на болезнените промени

Причината за нашето страдание е това, че непрекъснато се борим с неизбежните промени, които настъпват в живота ни. А той е изпълнен с такива. Да живееш, значи да се променяш. Понякога това е труден залък за преглъщане. Онова, което имате днес, може утре да го няма. Човек никога не знае. Въртележката не спира за никого. Тя препуска бързо и преминава от спокойствие към хаос само за секунди. Това се случва на всички ни, всеки ден.

Понякога, за да се промени посоката на живота ни, е нужна само една стотна. Едно привидно безобидно решение може да разтърси целият ни свят. Цели животи са се преобръщали, за добро или лошо, под натиска на непредвидени събития. А такива има непрекъснато. Колкото и хубаво или неприятно да е положението, в което се намирате в момента, можете да сте сигурни, че то няма да продължи дълго.

И макар че аз също се боря с промяната и понякога също страдам, се научих да се адаптирам. Научих се да съм гъвкав и да търся красотата в житейските обрати, дори когато те са нежелани. Но преди да ви споделя как постигнах това, нека видим кои са често срещаните промени, на които обикновено се съпротивляваме:

1. Човек, когото уважавате, изведнъж дава на късо и започва да ви крещи. Тази промяна се корени във факта, че очакваме от определени хора да се държат по определен начин с нас – винаги мило, уважително и справедливо, – но в действителност те не го правят и понякога внезапно се разгневяват. И когато това се случи, ние се борим с тази реалност и искаме нещата да са такива, каквито си ги представяме. Като резултат променяме възприятията и очакванията си, обиждаме се, тревожим се и се объркваме.

2. Детето ви отказва да ви послуша. Отново, очакваме от децата си да се държат по определен начин, но реалността е различна и непрекъснато се променя, докато те растат и узряват. И когато настоящата действителност не съответства на нашите разбирания и очаквания, започваме да се стресираме и тревожим.

3. Уволняват ви. Понякога, под въздействието на забързаните си животи, започваме да бъркаме същността си с нашата професия. Така, когато загубим работата си, нещата се объркват жестоко, защото обратът се отразява не само на прехраната ни, но и не идентичността ни. Ако сте личен фитнес инструктор, загубите работата си и не можете да си намерите друга, кой сте всъщност в този промеждутък? Трябва да се справяте с промените в собствената си същност, а това може да е сериозно и болезнено предизвикателство (както и финансовите трудности, които съпровождат уволнението).

4. Внезапно осъзнавате, че носите прекалено голям товар. С други думи, постепенно сте се отдавали на задължение след задължение до момента, в който започвате да се чувствате смазани от факта, че имате повече неща за вършене, отколкото време, за да ги направите. Разбирате, че нещо се е променило и отново трябва да се промени, защото не можете да бъдете навсякъде по едно и също време. Това ви разстройва, защото сте смятали, че можете да се справите, но реалността е друга.

5. Ваш близък приятел или роднина почива. Един от големите житейски обрати, разбира се, е смъртта. Някой, който е придавал смисъл на живота ви, вече не присъства в него (поне не от плът и кръв) и без него вие не сте същият човек. Трябва да се промените – сега сте най-добрият приятел, който стои сам в кафенето, съпругата, която вече е вдовица, баща без дъщеря си… Искате животът да е такъв, какъвто е бил преди смъртта, но това е невъзможно.

Ясно е, че тези примери са малка част от вътрешните борби, които водим. Промяната е константа. Всяка стотна от секундата е различна, а ние се борим с нея. Денят ни минава неусетно, тялото ни остарява, връзките ни се променят, хората не се държат както преди, самите ние започваме да мислим различно – всичко това е трудно за преглъщане. Това е болката на житейските обрати, на осъзнаването, че не ние сме зад волана, че реалността се развива и не отговаря на очакванията ни.

Но как да открием красивата страна на промяната? Ключът е в справянето с последната по здравословен, а не по отчаян начин.

Отчаянието може да ни накара да се държим неадекватно: да крещим на себе си и околните, да посегнем към алкохола или наркотиците, да гледаме едно безсмислено телевизионно предаване подир друго, да се самосъжаляваме по цял ден…

А можем да изберем някой от здравословните начини: физически упражнения, медитация, посещения при психолог, да се фокусираме върху следващия си ход – да поемем контрол над нещата, които зависят от нас, вместо над онези, над които нямаме власт…

Преди всичко обаче трябва да разберем, че здравословните стратегии изискват от нас първо да приемем промените. Замислете се. Ако последните са неизбежни, защо да се съпротивляваме? Защо не се примирим и не живеем пълноценно? Защо не потърсим красотата, скрита в тях? Знам, че е трудно – най-малкото защото сме свикнали да сме дяволски непреклонни.

Но да оставим на страна вродения ни инат и импулса да критикуваме и да потърсим светлината в тунела.

1. Човек, когото уважавате, дава на късо и започва да ви крещи. Той е наранен, отчаян или ядосан и излива негативизма си върху вас, защото ви чувства близки. Той търси подкрепа, подава ръка и иска да го спасите от неконтролируемото течение, но не го прави по най-адекватния начин. В сходството между хората и в нашите общи борби, в свързаността ни се крие известно очарование. Прегърнете това наранено и красиво човешко същество, почувствайте неговата болка, дарете го със състрадание и не приемайте вътрешната му борба лично.

2. Детето ви отказва да ви послуша. То узрява емоционално и брани своята независимост. Има собствени мисли и доказва, че е самостоятелно човешко същество, а не нечия марионетка. Били ли сте някога в неговите обувки? Дразнили ли сте се, когато някой се е опитвал да упражнява контрол върху вас? Има нещо прекрасно в растежа и независимостта, в този борбен дух, в узряването. Вижте красотата и се усмихнете. Дайте на детето си време и пространство да се превърне във възрастен.

3. Уволняват ви. Колкото и трудна да е загубата на работата ви, тя е край, който води до началото на всичко, което я следва. Позволете на тежестта на успеха да бъде заменена от светлината на това, отново да започнете от нулата. Новото начало е уводът на една различна история, възможността да освежите живота си, да преоткриете себе си. Потърсете красотата в тази възможност – свободата и отърсването от рутината, - в стабилната основа, върху която можете да изградите живота, който винаги сте искали.

4. Внезапно осъзнавате, че носите прекалено голям товар. Когато чинията ви е препълнена, животът безспорно е труден. Но все още е възможно да оцените хаоса на ежедневните си задачи и задължения. Не, не можете да се справите с всичко, нито да сте всичко за всички, нито да сте на 100 места едновременно, но можете да се отърсите  от желанието си непрекъснато да контролирате всяко положение. Ето я красотата, скрита в бъркотията на ежедневието ви. Тя е нелогична, дива – какъвто е и истинският живот. Тя означава, че житейското ви пътешествие е богато на хора, проекти, интереси и идеи, които ви вълнуват. Обърнете внимание на болката и разочарованието от своята борба, а след това осъзнайте, че можете да сторите само едно – и го сторете. Отърсете се от всичко и бодро направете следващата стъпка.

5. Ваш близък приятел или роднина почива. Със сигурност една от най-болезнените житейски промени е смъртта. С Ейнджъл сме се сблъсквали със загубата на братя, сестри и близки приятели, затова от опит знаем, че когато почине някой, без когото не си представяме живота, сърцето настина е разбито. Лошата новина е, че човек никога не може наистина да преодолее загубата – никога няма да забравите вашия близък. И все пак, по някакъв странен начин, тази новина е и добра, защото смъртта е край, който е необходима част от живота. Освен това, краят е нужен, за да има красота – не бихме могли да оценим някого или нещо, ако няма опасност да бъдем лишени от него. Границите очертават красотата, а смъртта е неизбежна граница – напомняне, че трябва да ценим и да се наслаждаваме на този прекрасен човек и на чудото, наречено живот. Но смъртта е и начало, защото въпреки че сме загубили приятел, този край – също като уволнението – е момент на трансформация. Колкото и тъжна да е кончината, тя ни кара да променим живота си и да преживеем красотата по нови и непознати начини. И най-накрая, разбира се, смъртта е възможност да отпразнувате житейското пътуване на своя близък и да му се отблагодарите за красотата, с която ви е срещнал.

Няма нищо по-красиво и силно от усмивката на лице, което е изплакало хиляди сълзи. Затова не съжалявайте за времето, изпълнено с болка заради болезнените житейски обрати, през които сте преминали. Усмихнете се, защото сте се поучили от тях и сте открили силата да ги преборите и да се адаптирате. В крайна сметка, не предизвикателствата определят същността ни, а начинът, по който сме се справили с тях.  

Източник: MarcAndAngel.com / Mениджър Нюз