Дошъл синът при баща си:
- Ще се разведа. Омръзна ми! Права е мама - жена ми се оказа ленива. Какво мога да постигна сам, без помощ?
- Прости ми, синко! - казал бащата.
- За какво?
- За това, че аз не винаги съм бил добър с твоята майка. Моя е вината, че ти мислиш за развод...
- Искаш да кажеш да не се развеждам?
- Не се развеждай! Дори не си помисляй за това!
- Да търпя до края?
- Не трябва да търпиш... Ти не нея търпиш, а своето лошо отношение към нея. Промени себе си и всички около теб ще се променят.
- Как да се променя?
- Гледай на жена си така, както Господ ни учи. Тя - Неговия дар към теб. Твоята радост... Твоята помощница... Майка на децата ти... Крехък съд, който Бог е сложил в твоите ръце, за да го държиш нежно, внимателно, да го пазиш... Всичко друго са дреболии! Ако сега тя нещо не умее - ще се научи. Ти също не умееш всичко, което трябва да правиш...
Ако тя с нещо не се справя - покрий тази нейна слабост със своята сила и любов... Ако нещо не разбира, ти и го обясни вечерта на чаша чай, нежно прегръщайки я...
Вашият път е само ваш! Вашата любов - само ваша! Всеки, който те настройва срещу жена ти, е враг на твоето семейство. Даже това да е твоята майка... Твоя брат... Или твоя най-добър приятел...
Не ги осъждай за това! Прости им! И на всички покажи, че за твоята жена, за твоята любов, ако е нужно, ще умреш, но няма да позволиш нищо лошо да се докосне до семейството ти...
- Вас с мама също ли са искали да ви разделят?
- Ние и без "помощници" понякога здраво се карахме. Глупави бяхме, горди... При вас е друго. Вие стоите близо до Господа. Просете от Него да ви вразуми... Отстъпвайте си взаимно... Жалете се и се утешавайте... Любовта, ако не знаеш, расте на такава почва.. Всичкото и величие и ценност ще видиш в дълбока старост, когато въпреки всичко, вечер ще прегърнеш жена си нежно, и думи няма да са ви нужни...
