Оптимизмът и песимизмът не са просто нагласи или особености на характера – те са избор (без значение колко е осъзнат). И както знаем, след всеки избор, който правим, има последствия за нас. Днес ще ви разкажа за вредните последствия от песимизма.

Нека първо се обоснова какво аз наричам песимизъм. Това е насочването на фокуса на съзнанието към негативни мисли и негативни емоции през по-голямата част от времето.

Какво значение има в какви краски мислим и как се чувстваме?

Опорната точка, от която ще тръгна, е мисълта, че не е важно какво ни се случва, а как го приемаме. Всички събития – минали, настоящи и бъдещи, - в нашия живот са събрани в една книжка за оцветяване и ние (а не някой друг) изпълваме очертанията с различни нюанси. Рембранд е рисувал с 200 нюанса черно. А ти?...

Когато ни се случи (или предстои да се случи) дадено събитие, осмисляйки го, ние го оцветяваме в съответствие с личната си интерпретация за него. Тези мисли и гледни точки пораждат в нас определени чувства и нашето отношение става вече емоционално наситено. Нахалната мисъл в нашите глави, която не ни дава мира и гръмогласно ни обяснява "какво се е случило" (според нашия поглед, a не според реалността) и засилващото се чувство, което напира в нас, стават мотиватор на нашето поведение и реакция на тялото. Мислите за неуспех, провал и липсата на смисъл често провокират едно пасивно поведение – "Няма да го направя", "Няма да опитам", "Няма да положа усилие". Естествено, това няма как да доведе до случвания и до някакво развитие и има силно ограничаващ и ограбващ ефект върху живота на конкретния човек.