През август 2012 г., разкопавайки под паркинга на градския съвет на Лестър, Великобритания, учените правят забележително откритие. Под този паркинг се намират останките на един от най-известните владетели на Великобритания - последният английски крал, убит в битка. Екипът от Лестърския университет, на който дължим разплитането на тази вълнуваща загадка, гостува на Софийския фестивал на науката 2016 и запозна българската публика с изумителния начин, по който съвременните науки могат да си съдействат, за да разрешат един историческия случай. Ръководителят на екипа д-р Тури Кинг, специалист по генетика, даде интервю специално за "Обекти".

Д-р Кинг, здравейте. Вашият екип стои зад разплитането на историята, която привлече вниманието на медиите по цял свят в последните няколко години. Да представим накратко главния герой в тази история. Кой е Ричард III?  

Ричард III е много прочут английски крал. Той е прочут по няколко причини. Когато е убит – в битката при Босуърт през 1485 г., е поставен краят на династията Плантагенет във Великобритания и началото на периода на Тюдорите, сред които са изключително известни кралски особи като Хенри VIII и Елизабет I. Това е едната причина.

Ричард е много прочут и с това, че гробът му е изгубен. Знаем, че след битката той е отнесен в Лестър и погребан от францискански монаси в техния манастир. Знаем това от историческите документи. Но през 1538 г. Хенри VIII решава да се отърве от всички манастири, абатства и тем подобни: манастирът е разрушен и мястото потъва в забрава.

През годините там са строени различни сгради. Така че, нямахме никаква представа къде са сградите на манастира, какво остава за гроба на Ричард. Когато започнахме разкопките първото, което искахме да направим, е да видим дали можем да открием манастирските сгради, не задължително Ричард.

Затова за нас беше известна изненада, когато първо открихме това, което впоследствие се оказаха краката му. След 6 часа и 34 минути попаднахме на част от пищялна кост. Матю Морис, археологът, ръководещ разкопките на мястото провери и установи – да, имаме открояващ се човешки скелет, но ще го оставим, защото трябва да вземем лиценз от властите – това е необходимо, за да вдигнеш човешки останки от дадено място. А там можеше да се открият още стотици човешки останки. Затова решихме да го оставим и да продължим с разкопките – и после да видим дали скелетът е на интересно място.

След няколко седмици бяхме сигурни, че сме открили самата църква и че точно там е погребан скелетът. Затова се върнахме към него. Установихме, че това е скелет на млад мъж (знаем, че Ричард е бил на 32, когато е загинал), с рани от битка (знаем, че Ричард е загинал в битка), с тежка сколиоза на гръбначния стълб – знаем, че според свидетелствата на съвремениците му едното му рамо било по-високо от другото, а Шекспир го представя като гърбав. Така че: имаме човек с гръбначно изкривяване, погребан на точното място в църквата.

© University of Leicester

Направихме въглеродно датиране, което потвърди, че периодът е същият, след което аз направих ДНК анализ, който показа, че има генетично сродство между тези останки и двама живи родственици. Когато събрахме всички доказателства на едно място, анализът установи, че вероятността това да са останките на Ричард III е 99,999 %. С други думи, бяхме съвсем уверени, че е той.

Gallery

© University of Leicester