Откриването на Ричард III: Как науката разплете една загадка на пет века

26 март 2017 г., 21:57
3718

Д-р Тури Кинг © University of Leicester

През август 2012 г., разкопавайки под паркинга на градския съвет на Лестър, Великобритания, учените правят забележително откритие. Под този паркинг се намират останките на един от най-известните владетели на Великобритания - последният английски крал, убит в битка. Екипът от Лестърския университет, на който дължим разплитането на тази вълнуваща загадка, гостува на Софийския фестивал на науката 2016 и запозна българската публика с изумителния начин, по който съвременните науки могат да си съдействат, за да разрешат един историческия случай. Ръководителят на екипа д-р Тури Кинг, специалист по генетика, даде интервю специално за "Обекти".

Д-р Кинг, здравейте. Вашият екип стои зад разплитането на историята, която привлече вниманието на медиите по цял свят в последните няколко години. Да представим накратко главния герой в тази история. Кой е Ричард III?  

Ричард III е много прочут английски крал. Той е прочут по няколко причини. Когато е убит – в битката при Босуърт през 1485 г., е поставен краят на династията Плантагенет във Великобритания и началото на периода на Тюдорите, сред които са изключително известни кралски особи като Хенри VIII и Елизабет I. Това е едната причина.

Ричард е много прочут и с това, че гробът му е изгубен. Знаем, че след битката той е отнесен в Лестър и погребан от францискански монаси в техния манастир. Знаем това от историческите документи. Но през 1538 г. Хенри VIII решава да се отърве от всички манастири, абатства и тем подобни: манастирът е разрушен и мястото потъва в забрава.

През годините там са строени различни сгради. Така че, нямахме никаква представа къде са сградите на манастира, какво остава за гроба на Ричард. Когато започнахме разкопките първото, което искахме да направим, е да видим дали можем да открием манастирските сгради, не задължително Ричард.

Затова за нас беше известна изненада, когато първо открихме това, което впоследствие се оказаха краката му. След 6 часа и 34 минути попаднахме на част от пищялна кост. Матю Морис, археологът, ръководещ разкопките на мястото провери и установи – да, имаме открояващ се човешки скелет, но ще го оставим, защото трябва да вземем лиценз от властите – това е необходимо, за да вдигнеш човешки останки от дадено място. А там можеше да се открият още стотици човешки останки. Затова решихме да го оставим и да продължим с разкопките – и после да видим дали скелетът е на интересно място.

След няколко седмици бяхме сигурни, че сме открили самата църква и че точно там е погребан скелетът. Затова се върнахме към него. Установихме, че това е скелет на млад мъж (знаем, че Ричард е бил на 32, когато е загинал), с рани от битка (знаем, че Ричард е загинал в битка), с тежка сколиоза на гръбначния стълб – знаем, че според свидетелствата на съвремениците му едното му рамо било по-високо от другото, а Шекспир го представя като гърбав. Така че: имаме човек с гръбначно изкривяване, погребан на точното място в църквата.

© University of Leicester

Направихме въглеродно датиране, което потвърди, че периодът е същият, след което аз направих ДНК анализ, който показа, че има генетично сродство между тези останки и двама живи родственици. Когато събрахме всички доказателства на едно място, анализът установи, че вероятността това да са останките на Ричард III е 99,999 %. С други думи, бяхме съвсем уверени, че е той.

Съпоставихте ДНК от скелета, която е на пет века, с тази на съвременни родственици. Как изобщо е възможно това?

Първо трябваше да открием живи родственици. Установено е, че може да има между 1 и 17 милиона души, живеещи днес, които са наследници на семейството на Ричард. Самият той не е имал деца. Но голяма част от нашето ДНК е много сложна смесица от това на предците ни, затова трябваше да използвам части от ДНК, които са се предавали на поколенията по наистина прост начин. Единият е митохондриалната ДНК. Тя се съдържа в яйцеклетката, затова ние момичетата я предаваме на всичките си деца, момчета и момичета, но само дъщерите могат да я предават нататък.

И така, Ричард наследява митохондриалната си ДНК от своята майка – Сесилия, а Сесилия предава същата митохондриална ДНК на сестрата на Ричард – Ана, която има дъщеря, която има дъщеря, която има сестри, които имат дъщери, дъщери... и така надолу в поколенията, докато се стигне до един от наследниците – Майкъл Ибсен – канадец, като мен, който до известна степен знаеше, че е свързан с Ричард III.  

Другият наследник беше Уенди Дълдиг, която не знаеше, че има родствена връзка с Ричард III. Ръководителят на генеалогичните изследвания, на име Кевин Шюрер, откри Уенди. И така, издирихме в Google името на Уенди, успяхме да открием телефонния ѝ номер, а аз трябваше да ѝ позвъня и да кажа: „Казвам се Тури Кинг, правим този проект... Смятаме, че сте свързани с Ричард III и се чудим дали бихте се съгласили да участвате...“ В началото тя си помисли, че е шега. След което се разбрахме и тя любезно се съгласи да участва.

И така, секвенирах ДНК от Майкъл и Уенди, за да видим дали има съвпадение, имайки предвид, че двамата 14-и братовчеди. След което взех ДНК от древните останки. За тази цел използвах част от кост и зъб. Тази ДНК обаче не е запазена в цялост – тя е фрагментирана и полуразрушена. Имаш един фрагмент ДНК, после още един фрагмент, който съвпада с първия, и така в крайна сметка бавно изграждаш секвенцията, парченце по парченце, точно като пъзел. След което сравняваш със съвременната ДНК, за да видиш дали съвпадат – това е дълъг процес, но го направих. И съвпаднаха.

Колко време отне това?

Първо направих една малка част от митохондриалната ДНК, наречена хипервариабилна област, тъй като тя много се различава между хората, за да видя дали има съвпадение. И имаше. Но после трябваше да секвенирам цялата митохондриална ДНК. Това отне две години.

Какво още научихте от това изследване?

Друго нещо, което правя, е да секвенирам целия геном. Това позволява да се обърне внимание на определени гени – този метод, който е разработен от човек на име Манфред Кайзер в Ротердам, позволява по определени гени да се определи какъв е бил цветът на очите и косата на даден човек. Това беше много интересно в случая с Ричард, защото приживе той няма портрети. Всички са правени няколко десетилетия след смъртта му. Има два, които са смятат за най-ранни – единият е в Кралската колекция, другият – в Лондонското дружество на антикварите. Когато направихме теста, установихме с 96% сигурност, че Ричард е имал сини очи, и със 77% сигурност, че е имал руса коса. Косата може да потъмнее от детска до зряла възраст, но ако погледнете двата портрета, може да установите, че по-близкият е този в Антикварното дружество. Дори след 500 година може да получите доста добра представа как може да изглежда даден човек.     

Върху какво работите в последно време? В момента завършвам целия геном на Ричард. Другият проект, по който работя е... Нали знаете, когато зъболекарят остъргва някакви неща от зъбите ви – в това се съдържа много ДНК от това, което сте яли, дали сте имали белодробни инфекции... такъв тип неща. Сега правя това със зъбите на Ричард.

Какво се надявате да научите?
Интересни неща, като например повече информация за състава на храненето. Имаме исторически данни какво са яли хората по онова време, затова ще е интересно да видим дали съвпадат. Можем да научим повече за средата, която е обитавал и още много други интересни подбробности с помощта на ДНК анализ.

До каква степен смятате, че може съвременните методи на природните науки да променят това, което ни е известно за историята?
Например, имаме пред себе си примера с Ричард, от който продължаваме да получаваме ценна информация. Едното, което вече споменах, е цветът на косата и очите му, друго е съставът на храната, заболяванията и т.н. Като цяло, харесва ми това, че можете да се използват най-различни типове доказателства, за да получим по-пълна картина на миналото.

Ако оставим настрана всякакви възможни ограничения, има ли тема, по която мечтаете да работите някой ден?

Интересувам се от различни теми. Във връзка с проекта за Ричард III – има една история, която разказва, че Ричард е убил племенниците си, за да се възкачи на трона. Те са живеели в Лондонския Тауър, където по онова време не е имало затвор, а кралски апартаменти.

През XVIII век покрай някаква строителна работа попаднали на останките на две деца. Тези останки са поставени в урна и днес се намират в Уестминстърското абатство. През 30-те години на 20-и век те били изследвани от двама медици, които смятали, че това са останките на двамата принцове. В днешната епоха на ДНК изследвания ще бъде много интересно да се върнем и да направим радиовъглеродно датиране, за да установим дали изобщо са от този период (защото може да са например римски деца), имаме методи да разберем къде са израснали и да сравним данните с това, което знаем от историческите записи, и накрая ДНК изследванията. За тази цел обаче да се попитат Кралицата и декана на Уестминстър. Досега са ги питали, но и двамата са казали „не“. Донякъде мога да разбера това. Дори и да можем да направим всички изследвания, това все още не ни разкриват кой е убил принцове, а само дали данните съвпадат и дали наистина са те. Но това би интересен проект, просто защото е  още една от „големите мистерии“. Но отново трябва да се прави много внимателно и спокойно. Може да стане твърде сензационно. Въпреки това би бил много интересен проект.  

 

Коментари