Откъде идва изразът „кутията на Пандора”?

27 юли 2019 г., 13:00
7294

Shutterstock

Всички знаем колко разгневил Прометей Зевс, когато дал огъня на хората. За наказание Зевс го приковал към една скала и т.н., но не само това. Истината е, че Гръмовержеца се почувствал застрашен, защото чрез огъня хората започнали да стават все по-силни, самоуверени и независими. За такова голямо прегрешение Зевс намислил толкова голямо отмъщение. Наредил На Хефест (покровител на огъня и ненадминат майстор ковач) да създаде съвършен образ на жената. Тя трябвало да притежава всички дарби. Когато Хефест я изработил, боговете се изредили да я орисат с най-прекрасните таланти – да свири и пее омайващо, да притежава изключително красноречие, да бъде прекрасна и нежна. Пандора се появила пред Прометей и неговия брат Епиметей. Прометей веднага се усъмнил, че тази жена била прекалено съвършена, защото бил проницателен и мъдър. Брат му обаче се влюбил лудо и се оженил за нея. Като сватбен подарък Зевс им подарил една кутия, но им заръчал да я приберат на тайно място и никога, ама никога да не я отварят. Въпреки че Прометей много пъти предупреждавал брат си, той отказвал да го послуша, включително и за това, че никога не бива да приема дарове от боговете, защото крият опасности и капани. Приел кутията с благодарност и я сложил в един ъгъл в дома си.

Двамата заживели щастливо в един прекрасен свят. Всички били здрави и щастливи, никой не боледувал, никой никого не мразел, никой на никого не завиждал, всички се обичали братски.

Пандора обаче не спирала да се пита какво ли има в тайнствената кутия. Любопитството не й давало мира. Отначало се опитала да склони мъжа си да отворят кутията, но като видяла, че е непреклонен, решила да изчака да остане сама и да действа. Речено – сторено. Когато останала сама у дома, Пандора взела кутията, разбила ключалката й и отворила капака.

Отвътре се чули стенания, вопли и нечовешки вой. Девойката отскочила ужасена, но било вече късно. От кутията излезли всички злини на света: Завистта, Жестокостта, Гневът, Омразата, Гладът, Бедността, Болката, Болестта, Старостта и Смъртта.

Всички беди се изсипали върху човечеството, за да станат завинаги част от съдбата му. Все пак на дъното на кутията останало нещо последно, което не излязло. Останала Надеждата. Затова дори в най-тежките моменти, когато е най-тъмно, когато човекът е на предела на отчаянието, Надеждата остава винаги жива.

Водещ на рубриката „Откъде произлиза изразът”: Цветелина Велчева

Прочетете от поредицата още:

Ябълката на раздора

Троянски кон

Пирова победа

Коментари