Едно стъпало по-надолу в ямата на себелюбието нещата стават по-сериозни и дори опасни. През последните години световната психиатрия се заигра с една нова експериментална диагностична категория – злокачествения нарцисизъм. При него НЛР образува

Молотов коктейл в съчетание с параноя и антисоциално личностно разстройство.

Злокачествените нарциси най-добре може да се опишат с един термин от поп психологията – емоционални или енергийни вампири. Още от ранна възраст те започват да се хранят от похвалите и облагите, които получават при успехите си. Постепенно нуждата от тази храна ги принуждава да прибягват до всякакви средства, за да я получат – като се започне от лъжите кой университет са завършили и колко гаджета са имали, та се стигне до криминално поведение, което им изгражда образа на “лоши” момчета или момичета, които печелят уважение и чувство за контрол над останалите със сила.

Терминът “злокачествен нарцисизъм” всъщност е измислен от Ерих Фром, който го нарича “тежко душевно заболяване, което изразява квинтесенцията на злото”. Според него това е “най-сериозната възможна патология, в която се коренят най-жестоките изблици на разрушителност и безчовечност”. Именно злокачественият нарцисизъм е и в основата на това, което наричаме психопатия.

Когато кажем психопат, обикновено мислим за луд убиец или сексуален маниак от рода на главния герой от “Психо”. Всъщност психопатът – или според по-новата терминология, социопатът - често пъти е очарователен и интелигентен човек, който може през целия си живот да не извърши нито едно наказуемо от закона престъпление и въпреки това да унищожи живота и вътрешното спокойствие на хората, имали нещастието да се окажат негови близки. Терминът “социопат” не е случаен – става въпрос не за човек, склонен към психоза, нито за шизофреник, а за

личност, дълбоко ощетена в способността си да изпитва емоции, да ги разпознава в останалите и да поддържа нормални човешки взаимоотношения

социален идиот, ако щете. Емоционалността на психопата е съсредоточена върху самия него – върху собствените му нужди, желания и ценност. Понякога това може дори да стане основа за успех – според много психолози немалка част от звездите, политиците и големите бизнесмени показват типичните черти на психопата – липса на чувство за вина, склонност към лъжи за постигане на собствени цели, сладкодумие, повърхностен чар, нежелание да се поеме отговорност за собствените действия. Актьорът Крисчън Бейл дори разказва, че е основал героя си във филма “Американски психар” върху “телевизионната личност” на Том Круз – маска на прекалено дружелюбие, словоохотливост и лъскав външен вид “и абсолютно нищо зад очите”.

В повечето случаи обаче психопатът предпочита да се излегне върху усещането си, че светът му дължи нещо, и да съществува като паразит, убеждавайки останалите да се грижат за него – било с чар, било с манипулация, било с откровено насилие.

Нарцисът психопат рядко получава всичко от живота, защото отношенията му с другите обикновено се ограничават в повърхностни приятелства, които му позволяват

да поддържа илюзията, която цял живот гради за себе си

правдоподобна персона с всички черти на нормално човешко същество, които обаче обикновено са копирани от някой друг.

Интернет се превърна в идеалната среда за социопатите, защото им позволява да градят изкуствен и прекрасен образ, без да се притесняват, че инстинктите на другите ще им подскажат, както би станало при общуване очи в очи, че нещо е фалшиво и не съвсем наред. В началото психопатът може дори да ви се стори чувствителен и задълбочен – той ще ви разкаже някоя сърцераздирателна история за себе си, която ще ви накара да му се доверите и на свой ред да разкриете душата си и слабите си страни, което, за съжаление, ще ви превърне в идеалната жертва за манипулиране.

Крайният нарцис се дели на две страни – почти на двама души – едната е въпросната маска, а втората – която в крайна сметка познава само той – откъсната от околния свят душевност, вероятно дълбоко наранена от невъзможността да докаже собствената си ценност. И докато, както казва Чехов, трагедията на всички хора е в усещането, че са най-важното нещо на света и трудността да убедят другите в това, при нарциса психопат драмата се превръща във война, от едната страна на която е той, а от другата – всички останали.