Целият най-долен етаж е посветен на децата. Има много маси за игра, а на отсрещната страна, която не се вижда, са наредени столове като за кино за родителите. Те могат да се наслаждават на компилация от най-доброто на MU на няколко големи монитора, докато децата се забавляват с мини-футбола. Безплатно е.





Маскотът обикаля по трите етажа постоянно, закача децата, снима се с всеки и повдига настроението.



Входът/изход за музея на третия етаж се намира в едно голямо общо предверие заедно с асансьорите и Червеното кафе. Да влезем в него.



Всички облегалки на столовете са изписани с имената на бивши и настоящи играчи.



Има няколко големи монитора, които тук, както и навсякъде в сградата ни облъчват постоянно с победни моменти на MU. Много хора правят просто това – гледат и си почиват.



Цените са подходящи като за това място – не много високи, но не и народни. За съжаление вегетарианският избор е смехотворен. Не навсякъде новата вегетарианска вълна е в сила, но аз съм изненадана – мислех, че тук, в MU ще са в крак с времето и новостите в хранителната мода. Не са и добре, че предвидих и такъв вариант и си носим сандвичи.



Гледката от горе, от големия френски прозорец към един от паркингите.