Ето така се минава по тунела и така се излиза на игрището, минете с мен тук:





Ето го и заветният терен, на който 97% от тревата е естествена, съобщава ни триумфално Греъм. Силно ме досърбя езика да го попитам как точно ги мерят тия 97%, броят стръкчетата по 100 и отделят изкуствените 3, след което ги записват ли, но го пожалих, защото вече беше изморен и му личеше. Т.е. от добро сърце целенасочено пропуснах да вкарам като за последно. Той обаче се възползва от неочаквания авантаж, отне ми топката и ме контра-атакува, когато поисках да пипна тревата и да си откъсна едно единствено стръкче, за да си изсуша хербарий за спомен (с надеждата, че няма да ми се падне едно от 3-те изкуствени от най-близката стотица). Събрал последни сили, Греъм почти се потресе от искането ми да докосна тревата и отряза категорично всичките ми мераци да се доближа изобщо до свещения правоъгълник. Поне не ми забрани, с което на практика ми разреши, да подишам отстрани въздуха на терена. Късметлийка аз. Все пак с финалния си тревен финт гида ми оформи и крайния ни резултат: 2:2. Изкарахме 90 минути заедно с Греъм и завършихме наравно. Добър ден и за двамата.

Ако искате да видите как Греъм говори и се движи и да разберете, че всъшност е може би най-добрия гид на това място, ако искате да видите стадиона и съблекалните във видео – прегледайте материала на един австралиец ето тук.



Разделихме се с Греъм и за нас остана да видим самостоятелно музея и Червеното кафе, които се намират под Северния Сектор Сър Алекс. Не съм си представяла, че може да има толкова купи и трофеи на едно място. Музеят е чудесен, има всичко, за което може да мечтае един почитател, ще ви сложа повечко снимки, за да му се насладите. Спокойно може да се прекара цял ден на това място, ако сте истински фен и ви интересува написаното по стендовете и искате да видите всички видеа и меморабилия. Има безброй монитори, които показват мачове, велики моменти, велики играчи, можете да си изберете на някои места какво да гледате и какво да слушате. Има фанелки и всякакви сувенири от един до хиляди паунди, ако желаете да си закупите нещо от музея или магазина към него.





Има на специална маса трите настоящи купи, които Манчестър държи. Срам ме е, но не съм сигурна кои са и не искам да ви ги изреждам, за да не ги объркам. Още повече ме беше срам да попитам двамата им пазители, които единствени имаха право да ги пипат и то само с бели памучни ръкавици. Все едно да се изтъпаниш по сутиен в центъра на Холивуд със снимка на Ди Каприо в ръка и да питаш минувачите кой е този. Не исках да ме изгонят от музея или да викат жълтия микробус за събиране на специални хора, за това лицемерно и шумно се възхитих на гледката на трите безценни купи. Пазителите го приеха за нормално – всички реагират така, а и как иначе, казваха лицата им. С тези три купи може да се снимате срещу10 паунда, на фона на огромен блу-бокс, на който след това на лап-топа ви добавят стадиона като фон. Снимката е голяма, принтират ви я веднага и ви я слагат в прекрасна рекламна папка на клуба. Много ефектно излиза, остава да си я рамкирате и да си я сложите на стената. И аз сега съм нагласена на една такава снимка с двете ми деца и трите неизвестни за мен купи (едната от които почти бутнах на земята, ех…) на фона на стадиона. Изглеждам като Стивън Хокинг с Папата и Император Акихито на фона на Кааба в Мека.

Ето обаче какви други неща има в музея, избрах ви някои по-интересни според мен. Ако някой е голям фен – да поиска, ще дам още.



Името на Бербатов е веднага до лявото рамо на Роналдо.



А ето и най-големите на едно място: