А това е пресечната стена на края на тунела. В ляво и дясно от нея са старите съблекални, сега административни стаички:





Предпоследният на плаката е Бекъм. Чухме гид на друга група да обяснява, че образа е почти изтрит от женски целувки за снимки-селфита. Всички много се смяха, а Греъм поклати неодобрително глава към колегата си. Греъм не би ми казал такова нещо, защото е под достойнството на един гид да насърчава подобно поведение. За капак дъщеря ми заедно с няколко други каки веднага се втурна да направи селфи с целувка с Бекъм. Удивително поведение, явно нещо от въздуха им действа, защото дъщеря ми дори не харесва Бекъм. Когато другите подминаха аз попитах Греъм кой му е любимия играч на Манчестър изобщо. Все пак този наш гид е видял всичко, което има да се види на този стадион. Греъм се ентусиазира повече от очакваното и за мен, и без колебание се залепи за снимката на Джордж Бест.

„Гледал съм всичките, да. Но с Бест-о, той беше различен…всеки път, когато топката попаднеше в него гледах като онемял. Всички някак си затихваха, зрителите, другите играчи, стадиона. Всичко някак се забавяше…Гледаш и знаеш, чустваш, че нещо много специално ще се случи в следващите няколко секунди, минута. Беше магнетичен, беше магичен за гледане. Беше най-добрия. Беше The Best.“



Следваща е Западната трибуна, West Stand, Страдфорд енд. Това е така, защото квартала зад тази трибуна се нарича Стратфорд енд, а няма по-прости и логични наименования от тези в Англия. Във всеки град има Лондон роуд, който води към…Лондон. Последната улица в едно населено място, водеща към друго населено място задължително е кръстена на второто. Така няма как да объркаш дали си в правилната посока. Та, ето и в случая – лесно и просто – Страдфорд енд, т.е. страната на стадиона откъм квартал Страдфорд.



Най-дясно от тази обиколка остана Северната трибуна, North Stand, наречена на Сър Алекс Фъргюсън. Трибуната е стръмна и е на три етажа. Тя е и най-често показваната по телевизията трибуна, защото е най-многолюдна и точно срещу основните камери, разположени пред треньорските боксове. Греъм каза, че камерите на стадиона обикновено са 23 за всеки мач. Впечатляващо. Подхвърлих, че сега е ден и е празно, но какво ли е по време на мач-светлините на прожекторите, шума, тълпата… Понеже остана доволен, че все пак ме е удивил с нещо най-накрая, Греъм щедро ми разказа:

„При всеки мач на MU стадионът е пълен, а атмосферата е неописуема. Когато Манчестър вкарат гол 76 000 човека скачат като един и изкрещяват едновременно. Целият северен сектор започва буквално да вибрира по всички възможни начини. Настроението, виковете и подскачането на публиката, щастието заливащо всичко, поздравленията на феновете към играчите, прегръдките помежду хората… Няма как да се предаде с думи, трябва да се изживее. Това не може да се сравни с нищо друго. Ако може тази атмосфера с вибрацията ѝ, триумфа от гола, радостта, мига на победата – всичко това да събере, да се бутилира и да се продава – това би донесло печалба несъизмерима с никоя друга на света.“ Греъм грееше, докато ми говореше. И аз, случайно попадналата на Олд Трафорд не-фенка на футбола си пожелах в този миг една бутилка от това…

Ето го Греъм, на защрихованото на схемата място с гръб към югоизточния изход, обърнат с лице към сектор сър Алекс, говори замечтано до такава степен, че не забеляза как дъщеря ми го снима. С тая секретна снимка изравнихме, 1:1.



Отново тръгваме да обикаляме по тунелчета и коридорчета, Греъм се поотпусна и говори повече без да го питаме. Изведнъж излизаме на мястото, където спират рейсовете на отборите – тунела. Той се вижда като самостоятелна дъга на схемата по-горе точно между South Stand и East Stand. Ето го на снимка:



На края на тези ограждения вляво се вижда входчето, по което поемаме към съблекалните по дълъг вътрешен коридор. Съблекалните се намират отдолу в източния край на South Stand, (вижте схемата).

По стените на коридора са сложени големи стъклени плаки за всяко първенство, което Манчестър е печелил. Подкачих Греъм, че няма много останало място по тия стени, той въодушевен ми отговори, че ще направят място, само да има титли.



Много са за слагане поотделно, за това ви спретнах малък колаж от всичките. За супер-фенове ще дам и индивидуални снимки, ако някой иска допълнително. Искайте ми, не се срамувайте. :)



Ето я вратата на съблекалнята за гости, в нея не пускат да се влиза, защото няма какво да се гледа: