„Никога не съм играл за равен в живота си“ казал Фъргюсън и те веднага го написали тук. Аз пък съм доволна на равен, надявам се всички да успеем в живота. Вероятно за това не ме канят за треньор тук. Не е трудно и да се познае, че по необяснима и за мен причина Фъргюсън не ми е любимец. Малката от снимката обаче е истинска бъдеща фенка, гледаше с голямо любопитство червения ми скутер. За такива малки фенове има и малки екипи в магазина.



На излизане:



С голямо удоволствие обядвахме на слънце на тези пейки, точно до входа на стадиона. Виждат се добре и на снимките в началото на пътеписа, точно зад статуята на Светата MU троица.

Посещението ми хареса. Не ми е по сърце играта футбол, но усетих обстановката и настроението дори и в този свободен от мачове ден. Има вибрация на успешност наоколо. Има привкус на можене, който не се основава изцяло на финансовите възможности на MU. Тези финансови възможности от своя страна пък не са нахално демонстрирани, а дискретни – всичко изглежда някак си еднакво и достъпно за всички, което очевидно е заблуда, но приятна за обикновения човек. Има някаква гордост, стабилност и сигурност, които се усещат навсякъде на това място. Има чистота, простота и яснота, които не може да не уважаваш. Има взаимна искрена любов между феновете и клуба, която любов струи от всеки сантиметър тук. Има голяма доза почтеност, самоуважение и равностойно по размер уважение към противника във всичко, което правят или е показано. Това много ми се понрави.

Тръгваме си, децата ми са доволни, че видяха всичко и аз съм доволна, че отделихме време да посетим мястото, изцяло си заслужава дори за не-фенове на футбола. Децата ми се снимаха навсякъде – такава е сегашната генерация – снимката е сертификата ти за посещение, валидизиран по-късно в социалните мрежи от приятели и познати.

За спомен като сувенир аз пък си взех само едно нещо – бутилка пълна с атмосфера на победа. Греъм ми подсказа, че ги има, но ме заблуди нарочно, че са само идея и ще са за продан, ако намерят начин да ги произвеждат. Всъшност те си съществуват – невидими бутилки, уникални за мястото, безплатни са и са пръснати навсякъде наоколо, можеш да си вземеш колкото поискаш. Единственото условие е първо да ги познаеш със сърцето си.





Автор: Йорданка Трон
https://vitoshaword.wordpress.com