Войни, катастрофи, злополуки, приключения, бракове, жени, алкохол, котки, ФБР, сафари, Куба... всичко има в богатия, но объркан живот на големия писател Ърнест Хемингуей. И разбира се, безценното литературно богатство и прочутия телеграфен стил на писане, които ни остави.

Неговият талант да пише кратко, силно и завладяващо остава ненадминат и неповторим. Запазената марка на стила Хемингуей - достъпен, обективен, в лека и иронична форма и с не особено емоционални диалози, те кара да се влюбиш в книгите му.

„Като творец той пишеше така естествено, както лети ястребът, и толкова ясно, колкото езерото отразява." – казва един от неговите биографи. – А животът и творчеството на Хемингуей учат поколения мъже да изповядват стоицизъм.

Неговите книги "И изгрява слънце", "Сбогом на оръжията", "Смърт следобед", "Зелените хълмове на Африка", "За кого бие камбаната", му носят световна известност, докато през 1952 г., след почти 10 години творческо мълчание, Хемингуей се завръща отново със "Старецът и морето", за който две години по-късно получава Нобеловата награда за литература. „Твърде късно...", казват приятелите му, а и той самият.

Своята ранима душа и фина чувствителност писателят често е прикривал с ексцентрични постъпки, остър саркастичен език и мъжкарско поведение. Но ние знаем истината. Защото познаваме книгите му и защото го обичаме.

Затова потърсихме интересни и малко известни факти от колоритния живот на Ърнест Хемингуей, за да се докоснем до уникалния свят на големия писател и човек и да се опитаме да разберем защо той, който обожаваше живота, избра да го напусне по собствена воля.

Детство с непоносима майка

Майката на Хемингуей е свободолюбива, независима и амбициозна жена, която за всичко отстоявала собственото си мнение. Той е в сложни отношения с нея, които постепенно прерастват в ненавист. „Мразя я в червата си тази кучка!" - казва писателят.

Докато Ърнест навърши 4 години, майка му го обличала като момиче, а косата му била толкова дълга, колкото на сестра му Марселин. Майка му искала двамата да изглеждат като сестри близначки, карала ги да спят в една стая и да си играят с кукли. Хемингуей твърди, че години наред не е могъл преодолее последствията от тази лудост.

Писателят също така обвинява майка си за самоубийството на баща си, както и за това, че самият той не е завършил колеж.