Някои видове клетки постоянно се обновяват, други по-бавно, а има и такива, които не се обновяват никога. С каквото се раждате, с това оставате за цял живот.
Мускулните клетки например са доста трайни. Особено тези на сърдечния мускул. Кардиомиоцитите се обновяват с 1% на година, преди да навършите 20 и още по-бавно след това. В края на един дълъг живот човек остава с повече от половината от клетките, с които е роден. Всички яйцеклетки също са налични още от раждането.
Грижете се добре за зъбите си. Оказва се, че не можем да произведем повече зъбен емайл от това, с което разполагаме.
Някои неврони, като например тези в мозъчната кора, никога не се обновяват. Това е причината все още да не можем да обърнем развитието на болести като Алхаймер и Паркинсон.
Откъде знаем всичко това?
Изглежда доста трудно да разберем колко дълъг е животът на всяка клетка? Оказва се, че знаем заради войната. Подводните ядрени тестове по време на Студената война отделят оргомно количество радиоактивен материал в атмосферата под формата на въглерод-14.
Този радиоактивен въглерод се комбинира с кислорода, за да образува въглероден диоксид, който се абсорбира от всякакви живи тъкани, включително вашите клетки и ДНК. И тъй като клетката не обновява своята ДНК през целия си живот, равнището на въглерод-14 в нея си остава едно и също от възникването до смъртта ѝ. Тъкмо този факт даде възможност на учените да открият, че можем да определим възрастта на дадена клетка, измервайки концентрацията на въглерод-14 в нея. Известно ни е колко въглерод-14 е имало в атмосферата преди ядрените експлозии, и знаем, че неговите равнища спадат оттогава насам.
Например, ако баба ви е родена преди да започнат ядрените опити, ДНК в невроните на мозъчната ѝ кора не съдържа изобщо въглерод-14. Знаем, че тези клетки са стари и не са били подновени. От друга страна, нейните кости, кожни и кръвни клетки ще показват различни равнища на въглерод-14, което може да ни даде представа колко често се обновяват тези клетки.
Поне едно добро нещо да излезе от тези ядрени опити.
