Нов анализ на геномите на най-известните древни хора – неандерталците и денисованите – разкрива, че съществува още един наш предтеча, който тепърва предстои да бъде идентифициран: разклонение на фамилното дърво, за което все още нямаме име.

Изследването открива и още доказателства за кръстосване между хора и неандерталци. Според него обаче това се е случило много по-рано, отколкото смятахме досега – преди около 200 – 300 хил. години. Това кръстосване ще ни позволи да научим още неща за все по-усложняващата се история на зараждането ни като вид и миграцията ни от Африка.

Съществува вероятност този неизвестен предтеча всъщност да е Homo erectus (изправеният човек) - изчезнал вид от род Човек, смятан за предшественик на Homo antecessor, а чрез него и на съвременните хора (Homo sapiens). Фосили на Homo erectus са датирани от средата на плейстоцена насам. Тъй като обаче все още не е открита каквато и да било ДНК на H. erectus, не можем да знаем със сигурност.

„Това, което харесвам в тази работа е, че тя демонстрира, че можеш да научиш много за древната човешка история, като реконструираш съвместно пълната еволюционна история от колекция от секвенции – и от модерните, и от архаичните хомини“, коментира изчислителния биолог Адам Сипъл от лабораторията „Колд Спринг Харбър“ в Ню Йорк.

Екипът е използвал специален алгоритъм, наречен ARGweaver-D и разработен от Мелиса Хюбриз, изчислителен биолог от Корнуелския университет. Той може да идентифицира участъци от ДНК, които идват от други видове, дори ако този пренос на гени се е случил преди хиляди години и идва от неизвестен източник. Учените анализират геномите на двама неандерталци, един денисовец и двама африканци.

"ARGweaver-D - този нов алгоритъм, разработен от Мелиса, ARGweaver-D – може да достигне по-далеч назад във времето от всеки друг изчислителен метод, който съм виждал. Изглежда, че е особено мощен за откриване на древна интрогресия“, допълва Сипъл.

Около 15% от тези мистериозни „свръхдревни“ региони на ДНК-то, открити в генома на денисовия човек, продължават да са в циркулация в днешните хора, твърди изследването. Какво се е случило с този изчезнал вид обаче, тепърва ни предстои да разберем. 

Учените откриват също така, че между 3 и 7 процента от неандерталското ДНК е повлияно от древен H. sapiens. Това свидетелства за кръстосванията през вековете – много преди голямата масова миграция на съвременните предтечи на хората от Африка преди 50 хил. години.

Откритията, направени с алгоритъма ARGweaver-D, потвърждават предишни проучвания, според които съществува обмен на гените между древните хора и техните роднини. Според учените когато две групи се припокриват във времето и пространството, генетичният обмен е бил винаги възможен.

Изследването е публикувано в PLOS Genetics.