Нервна система преди 540 млн. години?

16 декември 2018 г., 11:15
471

Американският палеонтолог Марк Макменамин смята, че всички живи организми на сушата са свързани в наземен океан.

Източник: Shutterstock

Марк Макменамин е странна птица дори между колегите си професори, за които странностите са втора природа. Също като някое циклично природно явление, той взривява научната общност на всеки няколко години със сензационно откритие, нерядко на границата на допустимото от здравия разум.

Чували сте за Пангея, нали? Свръхконтинент, обединяващ повечето днешни материци в единна суша. Но се оказва, че Пангея не е първият такъв континент. Неговият предшественик е “оформен” в началото на 90-те години в академичните публикации на десетки геолози. Но името с руски корен Родиния му дава именно американският геолог и палеонтолог Макменамин. Библейският Бог така и заръчва на човеците – да изнамерят имена (класифицират и опознаят) на всички твари и предмети на Земята.
През 80-те години Марк Макменамин и съпругата му Диана – също палеонтолог, правят друг такъв сериозен опит - да погледнат света на живите организми от една божествено висока гледна точка.

Те измислят Хипермория (Hypersea) –

не, не океана, обграждащ Родиния. Това е море от течности, което сродява тъканите на всичко живо на сушата вече 450 млн. години. 

Според двамата учени разпределението на живота на Земята е абсурдно. Той се заражда в океаните (които са много по-големи от сушата), остава във водата цели 3,5 млрд. години. Но след като стъпва на сушата, се развихря така, че сега в океаните има два пъти по-малко видове, а тези по островите  и континентите произвеждат 50 пъти повече биомаса.

Абсурдността се засилва от факта, че морската среда улеснява жизнените процеси. На сушата живите организми трябва да се грижат за овлажняването си - като космонавти на чужда планета те са в скафандри от тъкани, съхраняващи течната им среда. Защо се случва това и как?

Животът на сушата успява, защото съществува “наземен океан”, смята сем. Макменамин. В него

растения, животни и гъби са пряко свързани физически

с такава система, на която може да завиди всяко водоснабдяване. За съставните си части Хипермория е не обкръжаваща, а тяхна вътрешна течна среда, която им доставя много ефикасно хранителни вещества.

Накратко, според теорията на американците преди около половин милиард години в морето се сблъскват растения и гъби. Последните обикновено убиват първите, но в редица случаи, поради недостатъчната сила на паразитите, се стига до съжителство, което дори може да бъде взаимноизгодно – симбиоза. За да се храни, гъбата разлага минерали и част от тях остават за растението. Съвсем страничен ефект е стимулирането и на двете форми да търсят нови начини за оцеляване в създадените от самите тях условия. Така растенията се устремяват нагоре, над повърхността на морето (локвата, блатото).

Показали глава на слънцето,

те започват да получават много повече енергия. Но и да се лишават от жизнена влага заради изпарението. Проблемът бързо е превърнат в решение – растенията се научават да изпомпват хранителни съставки по новообразуваните си стебла. Което е и историческият момент на обяздването на хранителния поток – вместо да чакат нещо да доплава до тях в най-горния океански слой, живите организми започват сами да го изсмукват откъдето могат.

Но първите растения все още имат нужда от водна среда, за да могат гаметите им (половите клетки) да стигнат една до друга и да продължат рода. Само за 50 млн. години обаче е овладяно размножаването вътре в системата, без необходимост от океан навън – и растенията завладяват сушата.

С тях идват и много морски организми, които се наместват в “скафандрите” им като паразити и симбионти. Всъщност именно еволюцията на паразитите в Хипермория помага да се обясни

неистовото разнообразие на живота на сушата,

смятат Макменамин. Веднъж попаднали на брега, паразитите са принудени активно да си търсят приемници, на гърба на които да живеят. Всеки потенциален приемник е уникален и изисква специално адаптиране – а това стимулира паразитите към разнообразие. Те превръщат други паразити в свой дом и се получава нещо като руска матрьошка – една гъсеница може да носи по 5 паразита един в друг, обяснява образно Марк.

Освен за разнообразието на живота на сушата тази теория е удобна и в други отношения. Хипермория може да помогне за изясняване на една странна разлика - хранителните вериги на сушата са много по-къси от тези във водата. От тази гледна точка биха могли да се направят и интересни открития за живота и борбата с редица земеделски вредители и болестотворни организми. Приемникът е част от наземния океан – значи, ако излъчим от негово име фалшив сигнал “заето”, можем да излъжем паразита, че неинфектираният организъм е вече пренаселен, предлага Марк Макменамин. Каква е всъщност ролята на Хипермория тук, не е много ясно. Както и в следващия пример на палеонтолога: ако този наземен океан съществува, това може да значи, че както ние, хората, сме закарали мидата зебра от Европа в САЩ, така вероятно

сме си докарали болести като СПИН от един резервоар на Хипермория (маймуните) в друг (ние самите).

Авторите на теорията дори намекват, че тя позволява да се надникне в бъдещето на еволюцията.

След като това, макар и недоказано схващане набира популярност, Марк Макменамин се вглежда в периода току преди завладяването на сушата от живота. От дете той се интересува от странните едиакарски организми. (Нека припомним – едиакарският период обхваща отрязък от историята на нашата планета отпреди 600-542 млн. години. Наречен е на хълмовете Едиакара в Южна Австралия.) Мнозина ги смятат за едни от най-старите животни, според други учени става въпрос за съвсем различна жизнена форма, друго царство (не животинско, растително или гъбично), неуспял еволюционен експеримент. Според Макменамин тези организми прескачат еволюционното стъпало на бластулата (свързани клетки без специални функции и свойства) и развиват тъкани и дори “глави”.
Макменамин буквално подпалва палеонтолози и биолози с твърдението, че тези живи форми са изобретили не само сложното телесно устройство, но са имали и примитивна нервна система. И че тя е била съсредоточена именно в израстъците “глави”.

Тази много критикувана хипотеза на учения му дава основание да предположи, че

появата на нервна система не е някакъв невероятен еволюционен подвиг

и че развитието на мозък и евентуално разум може да стане по много начини и в различни среди. Следователно човечеството трябва малко по-смело да чака среща с братя по разум от близки и далечни планети.

Хипотезата за “едиакараните с нерви” направо вбесява научната общност. Критиците отбелязват, че Макменамин ползва като доказателства вкаменелости, които надали може да се тълкуват еднозначно. А професорът от университета Холиоук сякаш налива масло в огъня. "Ако се опитаме да прочистим познанието от ирационалното и да прогоним интуитивния подход в него, ние рискуваме да разрушим науката”, пише той в книгата си “Градината на едиакара”. Вероятно неслучайно това е най-критикуваната му творба.

Автор: Петър Кънев

Коментари