Марк Макменамин е странна птица дори между колегите си професори, за които странностите са втора природа. Също като някое циклично природно явление, той взривява научната общност на всеки няколко години със сензационно откритие, нерядко на границата на допустимото от здравия разум.

Чували сте за Пангея, нали? Свръхконтинент, обединяващ повечето днешни материци в единна суша. Но се оказва, че Пангея не е първият такъв континент. Неговият предшественик е “оформен” в началото на 90-те години в академичните публикации на десетки геолози. Но името с руски корен Родиния му дава именно американският геолог и палеонтолог Макменамин. Библейският Бог така и заръчва на човеците – да изнамерят имена (класифицират и опознаят) на всички твари и предмети на Земята.
През 80-те години Марк Макменамин и съпругата му Диана – също палеонтолог, правят друг такъв сериозен опит - да погледнат света на живите организми от една божествено висока гледна точка.

Те измислят Хипермория (Hypersea) –

не, не океана, обграждащ Родиния. Това е море от течности, което сродява тъканите на всичко живо на сушата вече 450 млн. години. 

Според двамата учени разпределението на живота на Земята е абсурдно. Той се заражда в океаните (които са много по-големи от сушата), остава във водата цели 3,5 млрд. години. Но след като стъпва на сушата, се развихря така, че сега в океаните има два пъти по-малко видове, а тези по островите  и континентите произвеждат 50 пъти повече биомаса.

Абсурдността се засилва от факта, че морската среда улеснява жизнените процеси. На сушата живите организми трябва да се грижат за овлажняването си - като космонавти на чужда планета те са в скафандри от тъкани, съхраняващи течната им среда. Защо се случва това и как?

Животът на сушата успява, защото съществува “наземен океан”, смята сем. Макменамин. В него

растения, животни и гъби са пряко свързани физически

с такава система, на която може да завиди всяко водоснабдяване. За съставните си части Хипермория е не обкръжаваща, а тяхна вътрешна течна среда, която им доставя много ефикасно хранителни вещества.

Накратко, според теорията на американците преди около половин милиард години в морето се сблъскват растения и гъби. Последните обикновено убиват първите, но в редица случаи, поради недостатъчната сила на паразитите, се стига до съжителство, което дори може да бъде взаимноизгодно – симбиоза. За да се храни, гъбата разлага минерали и част от тях остават за растението. Съвсем страничен ефект е стимулирането и на двете форми да търсят нови начини за оцеляване в създадените от самите тях условия. Така растенията се устремяват нагоре, над повърхността на морето (локвата, блатото).

Показали глава на слънцето,

те започват да получават много повече енергия. Но и да се лишават от жизнена влага заради изпарението. Проблемът бързо е превърнат в решение – растенията се научават да изпомпват хранителни съставки по новообразуваните си стебла. Което е и историческият момент на обяздването на хранителния поток – вместо да чакат нещо да доплава до тях в най-горния океански слой, живите организми започват сами да го изсмукват откъдето могат.