Не съществува такова нещо като прекалено много любов.
Ако детето ви има тежък ден,
ако не спира да плачат цял ден,
може би зъбче никне,
може би има колики,
може би памперсът го дразни и му причинява сърбеж и обрив,
може би просто иска да го погушкате,
защото понякога просто се чувства зле,
защото понякога просто няма настроение,
защото понякога е просто кисело.
Затова прегръщайте децата си,
целувайте ги по челата,
вдигайте ги на ръце, докато са малки,
успокоявайте сърцата им
колкото и когато имат нужда –
на колкото и години да станат.
Защото няма такова нещо като прекалено много гушкане
или прекалено много целуване,
или прекалено много обич.
Любовта не разглезва.
Любовта е дар.
Любовта е мека и топла като одеяло,
с което да завиете вечер детето си
и да го накарате да се почувства в безопасност.
Не им се сърдете, че идват в леглото ви да се гушкат.
Дори да ви будят през нощта.
Прегърнете ги.
Защото някой от тези път ще е последен.
Правете заедно неща.
Опитвайте нещо ново.
Проваляйте се.
Успявайте.
И опитвайте пак.
Нека децата ви знаят, че вие сте и ще бъдете винаги до тях,
че могат да разчитат на вас.
Само така могат да разкрият пълния си потенциал,
да се осмелят да бъдат себе си.
Затова ги обичайте „прекалено много“
от мига, в който ги поемете за първи път в обятията си,
до мига, в който поемете последната си глътка въздух.
Децата ви ще усещат тази любов винаги.
Дори когато вас вече ви няма.
Цветелина Велчева
