И накрая – четвърта грешка. След това обърнах гръб на мъжа ми, вместо да се опитаме да преодолеем заедно това, което ни се случи. Преследваше ме огромно чувство на вина, с което изобщо не знаех как да се справя.

И така, аз изгубих не само детето си, но и човека, когото обичах и обичам до ден днешен. Нещата в живота ми потръгнаха, когато станах на 40. Омъжих се отново и родих. И сега се питам: Трябваше ли да мина през всичко това, за да открия щастието? Да. Не. Може би.

Елисън Уитмайер, психолог

4. Когато бях на 30, оставих други да управляват фирмата ми и в края на краищата, тя фалира.

Когато бях на 30, 365 дни в годината играех покер, и отделях съвсем малко време за семейството си, за здравето си и за развитието си.

Когато бях на 34, затворих телефона на едно от обажданията на татко. И после така и не му се обадих. След шест месеца той получи инсулт и почина. Прости ми, тате!

Джеймс Алтушер, блогър и бизнесмен

5. Аз имам няколко много добри приятели от детството и почти ги изгубих. Когато се ожених, се оказа, че съпругата ми нещо не се разбира с тях и аз постепенно започнах да се виждам с моите приятели все по-рядко.

Спрях да им се обаждам и да ги каня да излизаме заедно, както бяхме правили дотогава. По онова време не се замислях особено над това, но се надявах, че ще ме разберат. Все пак с тях бяхме като братя...

След 18 години бракът ми се разпадна. И аз се опитах да възстановя приятелството ни. Но сега, когато се виждаме, моите приятели ми изглеждат толкова далечни... И виждам, че ще е необходимо доста време, за да стане всичко както преди.

Какво научих ли? Не мислете, че приятелите ви са братя. Братът си е брат, дори и да не се разбирате с него. Но приятелите може и да не останат завинаги ваши приятели. Приятелството изисква постоянно внимание.

Александър Майер, фрийлансър

6. Мисля, че една от най-големите ми грешки беше, че прекалено се бях фокусирал върху работата и кариерата си и отделях много малко време за приятелите и семейството си, а също и за здравето.

През всички тези години аз само работех и работех. Дните минаваха по следния начин – събуждам се, отивам на работа, връщам се, лягам и заспивам. И така всеки ден. Отново и отново.

Дори не забелязах как всичко това се отрази на здравето ми, да не говорим, че не полагах никакви усилия да се поддържам в добра форма. И сега, като се обръщам назад, не мога да си спомня почти нищо от тези години. Виждам, че просто съм преследвал някаква призрачна цел.

Сега се опитам да наваксам изгубеното и да живея по-балансирано.
Моят съвет е: Грижете се за здравето си. Това е приоритет номер едно! Няма нищо по-лошо от това на 30 години да се чувстваш непрекъснато изморен. Повярвайте ми, това е отвратително!

Не работете безогледно. Създавайте си моменти, за които по-късно ще ви е приятно да си спомняте. И не забравяйте – колкото повече напредват годините, толкова по-трудно е да създадете истински ценни отношения.

Правете всичко умерено. Аз се изкачвах толкова яростно по стълбицата на кариерата и бях толкова съсредоточен върху това, колко печеля, че дори бях станал циничен.
Не бъдете цинични, приятели!

Майкъл Бах, дизайнер и фотограф

Източник: Actualno.com