Животът минава толкова бързо, че е трудно да уловим всеки един момент и да го направим съвършен. В препускането напред допускаме много грешки, повечето от които осъзнаваме чак когато вече е късно.

Това са шест истински истории на хора, отговорили на въпроса „Коя беше най-голямата грешка, която направихте до 30-та си година и какво научихте от нея?"

1. Най-голямата ми грешка беше, че когато имах една страхотна жена до себе си, я приемах за даденост. И най-лошото от всичко е, че напълно съзнавах това, но гордостта ми не ми позволяваше да го променя.

Тази жена непрекъснато даваше нов шанс на нашите отношения, но накрая, абсолютно разумно от нейна страна, ме напусна. И сега тя е омъжена за друг.
Ние все още сме добри приятели с нея и може би има мъничка искра между нас, но вече всичко е свършило и безвъзвратно изгубено.

Осъзнавам го и за мен това се превърна в истински ад. Но все пак предпочитам да е така, отколкото тя да изчезне от живота ми завинаги.

Какво разбрах ли? Не бъдете идиоти. Покажете на своя партньор колко го цените и ако ви мине през ума да направите някоя глупост, изхвърлете глупавата си гордост колкото може по-далече.

Дейвид Сторс, фрийлансър

2. Не знам дали очаквате точно такъв отговор, но моята най-голяма грешка беше гневът. Сега си давам сметка колко време съм изгубил да се ядосвам на шефа, на колегите си, на политиците, на персонала в заведенията, на жената, която ме напусна, на хората, които са ме лъгали, и дори на родителите ми.

Знам, че моят гняв не е бил безпочвен – винаги е имало конкретна причина. Даже сега като се връщам назад и се опитвам да оценя нещата, виждам, че това са били логични реакции от моя страна.

Но този гняв е пълна загуба на време и освен това, аз съм нанесъл много повече вреда на себе си, отколкото на всеки от тези хора.

Сега, когато съм на 40 години, престанах да се ядосвам и да се гневя на хората. И знаете ли, сега спя по-добре, много по-продуктивен съм в работата си и съм заобиколен от прекрасни хора.

Тим Ромеро, предприемач

3. Когато бях на 30, аз направих четири големи грешки:

Първа грешка. Прекалено дълго отлагах забременяването си. Най-напред все чаках подходящия момент. Когато той дойде обаче, получих страхотно предложение за работа и кариера и реших, че ще е неподходящо да изляза в майчинство веднага след като започна новата си работа.

След няколко години, когато вече бях сигурна, че е дошъл най-подходящият момент – не можех да забременея. Проведох допълнително лечение и все пак забременях, но...

Втора грешка. Мислех си, че след като съм в добро здраве, по време на бременността мога да продължа да тичам по цял ден както дотогава. И родих преждевременно в шестия месец.

Тогава дойде третата грешка. Аз не се борих достатъчно за своето бебе. Със съпруга ми бяхме убедени, че получаваме най-добрия съвет, когато просто ни казаха, че бебето няма никакъв шанс да оцелее.

По време на раждането ми сложиха морфин и аз не помня нищо от това, което се е случило... Изобщо не знам какво стана с моето дете. И досега се срамувам от всичко това.