Затова има смисъл, за да избегнем предизвиканите от стреса здравословни проблеми да видим какво става в тялото ни, преди войната на емоциите да излезе от контрол. В случая на Карън, нейнят стомах ѝ казва, че част от нея иска да каже „Не“, но дали тази част е по-силна или по-слаба от тази, които иска да изглежда добра?

Най-добрият начин за Карън – а и за когото и да било друг – да разбере какво тялото наистина иска е да отиде на място, където никой не може да чуе и да изрече гласно „Да“ и „Не“ в отговор на въображаеми въпроси, например „Можем ли да останем при вас?“. Когато направите това, обърнете внимание на това, което се случва в тялото ви, когато казвате „Да“ и го сравнете с физическите усещания, които се появяват, когато кажете „Не.“

Ако отговорът „Да“ ви дава неспокойни усещания, стягане в гърдите или спазми в корема, не трябва да казвате „Да“. Ако отговорът „Не“ ви дава тръпка на вълнение, изпълва ви с енергия и сила – което подкрепя неприятното усещане при отговора „Да“, тогава „Не“ е очевидният отговор. Има начини да го кажете, без да сте груби.

Но понякога отговорът не е така очевиден. Например може да изпитвате вълнение и в двата случая, или и в двата случая да изпитвате тревожност. При подобни ситуации запитайте се: кой отговор ви дава по-силни физически усещания. И тогава се съобразете с тях.

С други думи, поставете усещанията, предизвикани от отговора „да“ на везната срещу усещанията при „не“, за да видите кое натежава. Ако например в илюстрираната по-горе ситуация тялото иска да каже и „да“ и „не“, но положителните чувства при отговор „не“ преобладават, най-добрият отговор ще бъде не.

Как да го кажете?

Не сте лоши, когато се налага да казвате „не“. Повярвайте, че да пренебрегвате себе си не е „правилното нещо“, както са ви учили с години.

Можете да кажете „не“ съвсем дружелюбно. Започнете с положително изречение от типа на „Бих се радвала много да се видим, но...“ или „Радвам се, че сте се сетили за мен, но...“

Не затъвайте в обяснения и оправдания.

В случая Карън може да каже, че не е добре със здравето, поради което ще ѝ е трудно да има гости толкова дълго време. Може да им предложи да дойдат за уикенда или да отседнат наблизо. Ако роднините са също доброжелателни, отворени и прояващи уважение, те ще я разберат. Ако не, могат да решат изобщо да не идват. Което също е Окей.

Ключът е в баланса, за да може празниците да бъдет почивка, а не натоварване. Страхотно е да даваме най-доброто от себе си за приятелите и семейството, но един много важен човек в семейството... сте самите вие. Затова обръщайте внимание какво ви казва тялото ви. Ако то отговаря със спазми в корема, научете се да казвате „Не“ с усмивка. Но, със или без усмивка, здравето ви зависи от това умение.

По материал на Psychology Today