Има такива, които дъщеря ми определя като „средни“. Повече от тях ги решаваме заедно, но не на секундата. Това ѝ помага да осъзнае, че има неща, които искат време.
Ако проблемът е сериозен – и а ако вашето дете го определи като „голям“ , се налага да отделите повече време. Понякога е разумно да помогнете да детето да разбере, че в живота не всичко се случва така, както ни се иска.
Още един пример как методът ни помогна:
Избирахме дрехи за училище. Алиса обикновено дълго се колебае какво да облече, особено, когато навън е хладно. На кратко – искаше да обуе любимите си дънки, но те бяха в пералнята. Беше свъсила вежди и чупеше устни, когато я попитах: „Алиса, това малък, среден или голям проблем е?“
Тя отговори мигновено – малък. Вече имахме опит и знаехме, че тези проблеми се решават лесно и бързо. Помолих я сама да предложи вариант как да се правим. Знаех, че ще ѝ е нужно време , за да помисли. И тя каза: „Ще изберем други панталони!“ Веднага бях готова с отговора:„Ти имаш няколко варианта за избор.“
Тя се усмихна и отиде да ги търси. Не пропуснах да я поздравя, че е решила този проблем сама.
Важно е да похвалите детето за това, че се е справило и, че само е сложило точка в една ситуация за истерии.
Не мисля, че има вълшебни формули за възпитание на децата. Защото възпитанието е процес и иска заедно да преминем през всички етапи – това е истинска мисия.
Да, понякога ние не избираме правилния път. Понякога трябва мъдрост, за да се върнем назад, да помислим и да сменим посока.
Минавайки през много ситуации, които водеха до истерии моето дете, най-накрая намерих решение. Затова и исках да разкажа за моя опит и на други родители, изпаднали в подобна ситуация. Може моят опит да им помогне.
