Запознайте се с Ели. Той току-що встъпи във втората си година от живота с радост, вече е на 18 месеца и непрестанно открива нови и нови неща. Хрумват му безброй идеи, които иска да изпробва веднага. И познайте какво – търпението не е в дневния ред.

Често се превъзбужда, губи търпение, недоволства, тръшка се. Думите „не“ и „мое“ са любими.

Понякога най-безобидната ситуация завършва с ритане, тръшкане на земята и истеричен рев. Често се случва да извика: „Не те обичам, тате!“ с тон, в който може да се усети обида и гняв. Тези изблици се случват и вкъщи, и навън.

Изследванията сочат, че 87 процента от децата на възраст между 18 и 24 месеца, 91 процента от децата на възраст между 30 и 36 месеца и 59 процента от децата на възраст между 42 и 48 месеца имат поне една истерия на ден.

Неконтролируемите 2-годишни е фраза, която се отнася за повечето деца между 18 и 36 месеца.

Какво се случва в този период?

Ели е на възраст, когато децата започват да развиват относително чувство за независимост, докато същевременно трябва да се научат да се справят с чувства като страх, гняв, разочарование, тъга. Изследователите все още се мъчат да разберат какви са нормалните граници за емоционалността на дребосъците в този период, както и какви са начините да се справят с тези нови и силни чувства.

Всичко това е нормално за тази възраст. Но поведението на хлапетата може да се окаже истинско предизвикателство за родителите.

Ако се фокусират само върху поведението на своето дете обаче, родителите могат да изгубят фокуса върху други важни неща за ранните години на детето - като например ролеви социални игри, възпитание на състрадание, емпатия.

Каква е гледната точка на детето?

Ако родителите се опитат да погледнат света от гледната точка на своето дете, това ще им помогне да реагират по правилен начин на неговите емоции. Ако за възрастния човек е смешно да се изпада в истерия, защото си тръгва по-рано от детската площадка или е загубило любимата си играчка, не бива да се забравя, че тези неща са в центъра на света на едно 2-годишно. Представете си да ви откраднат колата например. Или да ви уволнят от работа. Или да затворят завинаги най-любимото ви заведение.

Бащата на Ели не се е сблъсквал с „тръшкане“, „сцени“ и „истерии“ с първото си дете, което е било доста спокойно. Затова съвсем естествено се ядосва на всеки емоционален пристъп на Ели. Ядосва се още повече, когато Ели отказва да направи каквото му се казва и започва да му крещи: „Спри веднага, спри!“ Подобно поведение плаши Ели.

Бащата на Ели няма представа за вътрешните преживявания на своя син и определя поведението му като „неконтролируемо“. Подобна реакция е опасна, защото се издига стена между родителя и детето. Родителят просто приема, че детето му се държи „лошо“, което може да усложни положението и да доведе до още по-сериозни поведенчески проблеми.

Бащата на Ели трябва да разбере, че неговата най-важна задача е да постави чувствата на детето си на първо място. Това означава да се опита да разбере кое е това, което е предизвикало реакцията на Ели и да отвърне адекватно. Само това би помогнало на дете като Ели да не бъде погълнато от силата на емоциите. Само това би му помогнало да се справи със самия себе си.

Източник: theconversation.com