Писателят Мишел Лукаду предлага нестандартен поглед върху това как възприятието управлява мотивацията и как можете да се измъкнете от този капан.
Детето ми се страхува от кучета. Аз, от друга страна, искам да си заровя лицето във всяка ласкаво скимтяща и махаща с опашка от радост, "топка косми", която срещна. Моето дете и аз виждаме едно и също куче, но имаме противоположни реакции към него.
Тази концепция е коренът на производителността...и градивният елемент на мотивацията. Възприятието е оптиката, през която виждаме света. Едно и също куче, различни диоптри за мен и моето дете. И когато виждаме различно пречупени версии на едно и също нещо, правим много различни неща (детето се крие зад крака ми, а аз се превръщам в гукащ идиот).
И така, какво общо има всичко това с производителността?
Въприятието е променлива величина
Обичам кучета, но детето ми не. Опитът ни минава през ненадеждната призма на възприятието, изкривено от миналото и емоциите. Мозъкът изкривява обективната картина – от розови очила до черно-бяла картина. Примерът за възприятието към кучето може да се приложи към продуктивността. И това може да има огромно значение.
Да приемем, че трябва да проведете важен телефонен разговор, свързан със започването на продажби за новата компания, която сте създали. Или в която работите. Ако гледате на това като на досадна рутина - нещо, което не искате да правите и което ще отложите до последната минута - тогава най-вероятно няма да продадете нищо. Ако изобщо се обадите.
Ако вместо това гледате на това обаждане като страхотна възможност – нещо, което ви вълнува, което може да изведе проекта на следващото ниво – вероятно ще се подготвите за него и ще се справите отлично.
Обаждането е едно и също. Но продуктивността ви (и вероятно и цялото бъдеще на компанията ви) могат да бъдат променени спрямо нагласата ви към обаждането. Ние сме значително по-податливи да направим нещата, които искаме (като ще ги направим и с повече ентусиазъм) преди тези, които не искаме. Хубавото представите ни е, че те могат да се променят.
Ключът към промяната
Как да промените мозъка си, така че той да спре да се страхува от кучета и да започне да ги обича? Как да се убедите, че обаждането за продажби е страхотно? И как да промените мозъка си, за да вярвате винаги в себе си и в визията си? Страхотен въпрос.
Професор Рейчъл Касада Ломан пише за промяна на начина, по който мислите. Тя заявява: „За щастие има малък таен инструмент, който можете да използвате, за да промените буквално начина, по който мислите - преформатиране. Простичко казано, преформатирането е промяна на начина, по който виждате нещо и след това го изразявате по различен начин." Това, всъщност е промяната на обектива, през който гледате на нещата.
Методът АBC
Едно от любимите ми упражнения за „смяна рамката“ е методът ABC, измислен от клиничния психолог Албърт Елис през 50-те години на ХХ век.В своето изследване Елис открива, че повечето от събитията в нашето ежедневие имат три части: активиращо събитие (A), нашите вярвания за това събитие (B) и последствията от събитието (C).
В своето изследване Елис открива, че повечето от събитията в нашето ежедневие имат три части: активиращо събитие (A), нашите вярвания за това събитие (B) и последствията от събитието (C).
В Simply Psychology д-р Саул Маклауд пише: „Елис вярва, че не активиращото събитие (A) причинява негативни емоционални и поведенчески последици (C), а по-скоро човекът интерпретира тези събития нереалистично и следователно има ирационална система от вярвания (B), която води до последствия (C)."
Така че, ако срещата с куче е активиращо събитие (A), детето ми вярва, че кучето ще го ухапе (B), бяга от кучетата (C) и пропуска времето за забавни игри.
Ключът към промяната е да започнете да променяте своите ирационални или непродуктивни "B". В случая с обаждането за стартиране на продажби, вашето задействащо събитие (A) може да е преглеждането на списъка със задачи. Вече имате избор да третирате събитието по начина, по който сте свикнали (B): „Уф! Ужасно! Тези телефонни продажби са кошмар." Или можете постепенно да промените отношението си към по-продуктивно: „Да, обаждането може да е неприятно, но от друга страна може да ми донесе пари.“
Тези различни вярвания вероятно ще доведат до различни резултати. В първия случай можете да отложите разговора до края на работния ден, когато сте скучни и уморени. Във втория случай може да се обадите веднага, докато сте изпълнени с енергия и ентусиазъм. И това вече са два вида обаждания, които ще доведат до различни резултати.
Финални мисли
Често пренебрегваме нашите мисли и отношение към задачите във връзка с това да бъдем продуктивни. Всъщност ние обикновено мислим обратното. "Няма значение какво мисля или чувствам за задачата. Просто трябва да я изпълня". Въпреки че този начин на мислене може да изглежда полезен, той може да повлияе на вашата производителност. Защото мисленето влияе върху ефективността на усилията. А колкото по-ефективно работите, толкова по-продуктивни можете да бъдете.
Източник: Better Humans / Мениджър Нюз
