Всички критяни са лъжци. Така древният философ, самият той - също от остров Крит, създал логически порочен кръг, от който няма излизане. Но както винаги в преувеличенията има достатъчно доза истина. А тя е, че лъжата е може би най-човешкото нещо.

Според психолози и социолози хората лъжат всеки ден, всеки час, мнозина от нас дори по-често. И в това няма нищо патологично - просто спестяването на истината е своеобразна смазка за междучовешките отношения, както и евтин допинг за пониженото самочувствие.

Според психолога Робърт Фелдман от Университета на щата Масачузетс послъгването е силно свързано със самооценката. Веднага щом усетим заплаха за нея, ние, мнозинството средностатистически хора, започваме да лъжем на по-високи равнища - и количествено, и качествено.

Не всички тези лъжи нанасят вреда. Много от тях и не целят такава - напротив, спестяването и ретуширането на истината често е най-добрият начин да опазим своето и чуждото лично пространство. Самохвалството и белите лъжи, родени от такт и учтивост, са безобидни. Но хладнокръвното лъготене е вредно, защото руши доверието и задушевността в отношенията - истинския цимент на обществото като цяло.

Много животни мамят или умишлено подвеждат други,

но само хората имат способността да занасят не само околните, но и себе си. Огромна част от времето си ние губим, за да гадаем как ни възприемат другите. В това упражнение реализъм и мнителност неизбежно се смесват до получаването на гъста каша от факти и безумия.

При един от експериментите си например Фелдман събрал двама непознати в една стая. Спонтанният разговор бил записан на видео и после двамата участници поотделно трябвало (честно) да открият на записа моментите, в които са допуснали „някои неточности”.

Отначало подопитните заявили, че всичко, което са казали, е истината и само истината. След това, преглеждайки записа, те с изненада открили отклонения от фактическото състояние на нещата. Лъжите им варирали от престорено харесване на лица, които всъщност не понасят (например футболисти от съперничещи си отбори) до безсрамно самопредставяне за известни рок звезди.

Оказало се, че за 60% от участниците 10 минути разговор с непознат стигали, за да излъжат поне веднъж, като в беседите се промъквали средно по три лъжи.

Според Фелдман хората лъжат инстинктивно, но не смятат, че лъжата е част от нормалното общуване. Оказва се обаче, че тя не просто се промъква в него, но е и важна, дори понякога полезна съставка.
Всъщност повечето хора целят не толкова да впечатлят другите, колкото да изглеждат така, както другите биха искали или очаквали. Ние влагаме значителни усилия за

избягване на конфликти,

за по-гладко и леко отработване на ситуации, както и да не обиждаме другите с несъгласие и раздори.