Любовта и безразличието
- Ах, ЛЮБОВ, така мечтая да бъда като тебе – с възхищение все повтаряла ВЛЮБЕНОСТТА. - Tи си много по-силна от мен.
- А ти знаеш ли в какво се крие моята сила? – попитала ЛЮБОВТА замислено клатейки глава.
- Защото ти си важна за хората.
- Не, скъпа моя, съвсем не е така – въздъхнала ЛЮБОВТА и погалила ВЛЮБЕНОСТТА по главата. АЗ УМЕЯ ИСТИНСКИ ДА ПРОЩАВАМ. Прошката ми дава тази огромна сила.
- Можеш ли да простиш Предателството?
- Да мога, затова защото често пъти Предателството идва от невежество, а не от умисъл и злоба.
- А можеш ли да простиш Изневяра?
- Да, и Изневярата мога да простя, защото по този начин човек получава възможност да избере най-доброто за себе си.
- Ти можеш ли да простиш Лъжата?
- Лъжата – е по-малкото зло – глупавичката ми, защото често тя е продиктувана от Отчаянието, осъзнаването на собствената вина, или от нежелание да причиниш болка на любимия човек, а това са положителни показатели.
- Аз не мисля така, това са просто лъжливи хора, мръсници. Съгласи се, че има и такива из между тях.
- Разбира се, че има, но аз нямам отношения с тях, те просто не знаят да обичат.
- Какво друго можеш да простиш?
- Мога да простя Гнева, защото той е краткотраен. Острите думи, също мога да простя, защото често произлизат от Огорчението, а огорчението не може да се предвиди и контролира, а и всеки страда и понася горчилката по своему.
- Какво още прощаваш, кажи?