- Ах, ЛЮБОВ,  така мечтая да бъда като тебе – с възхищение все повтаряла ВЛЮБЕНОСТТА. - Tи си много по-силна от мен.

- А ти знаеш ли в какво се крие моята сила? – попитала ЛЮБОВТА замислено клатейки глава.

- Защото ти си важна за хората.

- Не, скъпа моя, съвсем не е така – въздъхнала ЛЮБОВТА и погалила ВЛЮБЕНОСТТА по главата. АЗ УМЕЯ ИСТИНСКИ ДА ПРОЩАВАМ. Прошката ми дава тази огромна сила.

- Можеш ли да простиш Предателството?

- Да мога, затова защото често пъти Предателството идва от невежество, а не от умисъл и злоба.

- А можеш ли да простиш Изневяра?

- Да, и Изневярата мога да простя, защото по този начин човек получава възможност да избере най-доброто за себе си.

- Ти можеш ли да простиш Лъжата?

- Лъжата – е по-малкото зло – глупавичката ми, защото често тя е продиктувана от Отчаянието, осъзнаването на собствената вина, или от нежелание да причиниш болка на любимия човек, а това са положителни показатели.

- Аз не мисля така, това са просто лъжливи хора, мръсници. Съгласи се, че има и такива из между тях.

- Разбира се, че има, но аз нямам отношения с тях, те просто не знаят да обичат.

- Какво друго можеш да простиш?

- Мога да простя Гнева, защото той е краткотраен. Острите думи, също мога да простя, защото често произлизат от Огорчението, а огорчението не може да се предвиди и контролира, а и всеки страда и понася горчилката по своему.

- Какво още прощаваш, кажи?