Една от неочевидните, но фундаментални предпоставки на „триъгълната теория” е, че истинската романтична любов до голяма степен е въпрос на избор и активно действие. Ако е очевидно, че страстта и увлечението към някого могат просто да ни сполетят, то другите два ключови компонента (емоционалната близост и взаимната отдаденост) не могат да се появят от само себе си. Иначе казано, ако и да сме пасивни жертви на страстите си, ние винаги избираме с кого да се сближим и с кого да се обвържем. Т.е. ние можем да създадем любовта си. Може да се твърди, че една от трагедиите на съвременността, оформена под влиянието на популярната култура, е масовата заблуда, че любовта представлява

нещо като щракване на ключ, което се случва спонтанно и магически, в момента, в който срещнем „нашия човек”.

Ключът в случая е в пасивността. Ако човек вярва, че нищо в любовта не зависи от него, той наистина ще се превърне в сляп роб на чувствата си, ще подминава подходящи за него партньори и дори може да вдигне ръце от любовта на живота си просто защото „магията е изчезнала”. В своята творба „Изкуството да обичаш” (1956 г.) известният германски философ и психолог Ерих Фром описва ефекта от това масово погрешно схващане по следния начин: „Едва ли има някаква дейност или начинание, която да започва с толкова огромни надежди и очаквания и която все пак да се проваля толкова редовно, колкото любовта”. Любовта е активна, казва Фром. Ние я създаваме, когато оценим човешката същност на другия, когато проявяваме загриженост за неговия живот и неговото развитие като човек, когато го уважаваме и отговаряме на неговите нужди. Т.е. не любовта създава желанието да даваш на любимия, а точно обратното – активната грижа за другия създава любовта, казва мислителят.

В крайна сметка от гледна точка на науката любовта все повече започва да изглежда като квантовата механика – колкото повече изследвания се правят върху нея, толкова по-нелогична и загадъчна изглежда тя. Освен това, колкото и нови доказателства да откриват изследователите, че сме „обречени” на любов от нашата еволюция, от нашите гени и от нашите хормони и невротрансмитери, те едва ли ще имат особено значение за хората, за които легендарната песен на „Щурците” казва: „Милиарди влюбени не спят - от сън и разум се изключват”.

Автор: Начо Стригулев