От друга страна, когато човек бъде отблъснат или изпитва несподелена любов, в неговия мозък се активира центърът на физическата болка. На практика няма разлика между емоционалната и физическата болка, а

изразът „разбито сърце” е доста по-близо до реалността,

отколкото сме свикнали да мислим. Всичко това означава, че на фундаментално биологично ниво ние сме двойно мотивирани да преследваме любовта си – за да изпитаме удоволствието, което тя ни носи, и в същото време да избягваме болката. Именно тук са корените на двойствеността между „тъмната” и „светлата” страна на любовта.

Едно интересно скорошно откритие идва да потвърди древното наблюдение, че „любовта е сляпа”. Учени от University College в Лондон откриха, че невралните механизми, чрез които оценяваме другите хора, са силно потиснати в мозъците на влюбените хора. Иначе казано, когато се влюбим в някого, нашите способности за критично мислене и негативни емоции спрямо него силно намаляват. Резултатът от това е стигащото до пълен абсурд идеализиране на любимия човек.

Интересен факт е, че допаминът активира производството на тестостерон – основния двигател на сексуалното привличане и при двата пола. В същото време сексуалното привличане активира съвсем различни мозъчни механизми в сравнение с любовта. Страстта „включва” хипоталамуса и амигдалата, които отговарят за базови нужди като глада и жаждата, управляват емоционалните реакции и начините, по които организмът реагира на стрес. Т.е.

сексът и любовта, макар и взаимно обвързани, се пораждат и функционират по различен начин.

Когато говорим за секс и любов, не можем да не стигнем и до волния или неволен резултат от тях – бебетата. Тук идва и ролята на окситоцина – хормона на обвързването между родител и дете и между партньорите в любовта. За разлика от допамина, който носи еуфорична наслада, окситоцинът е причината за чувството на комфорт и вътрешен мир, който изпитваме в присъствието на любимия човек или на нашето дете. Именно този „гушкав” хормон е причината да обожаваме нашите малки съкровища и да се разтапяме от тяхното присъствие.
Окситоцинът е „виновен” и за чувството на пълен покой, блаженство и нежна любов, което много жени изпитват по време на кърмене. Той е отговорен и за усещането, че цялата ни вселена е притихнала и всичко е идеално, когато сме в прегръдките на любимия човек. Тъй като се отделя по време на оргазъм, на него се дължи и една особено популярна в женските списания тема –

склонността на партньорите (най-вече мъжете) да заспиват веднага след секс.

Парадоксално е, че този ефект често се коментира като дразнещ, при положение че причината за него е, че точно в този момент партньорът изпитва пълен покой и блаженство в присъствието на любимото си същество. Освен всичко друго окситоцинът намалява ефектите на стреса върху нервната система и стимулира общителността. Вероятно именно окситоцинът е биологичната основа на житейската мъдрост, че човек може да издържи на всяко изпитание, ако има здраво семейство и добри приятели.


Разбира се, любовта не може да бъде описана само с действието на хормони и невротрансмитери. Известният американски психолог Робърт Стърнберг е автор на т.нар. триъгълна теория на любовта. В основата си тя описва идеалната пълноценна романтична любов като комбинация от три компонента – интимност (човешка емоционална близост, приятелство), страст (физическо привличане) и отдаденост (взаимен ангажимент за обвързване). Съотношението между тези три компонента оформя различни видове (общо седем) любовни връзки.
Очевидно идеалният вариант е двамата партньори едновременно да се чувстват емоционално близки, да се желаят силно и да са отдадени един на друг. В същото време връзка, в която

има интимност и взаимно харесване, но няма страст и отдаденост, е просто приятелство.

С времето отношенията между партньорите могат да преминават от едно състояние в друго и очевидно връзка, съдържаща само един от необходимите компоненти, има по-малки шансове за оцеляване в сравнение с тези, които притежават два или три от тях. Повечето любовни връзки обичайно започват като „чиста” страст и след това еволюират, добавяйки емоционална близост и отдаденост. Голяма част от дългосрочните връзки пък за съжаление са от вида, в който липсва компонентът на страстта или има единствено и само взаимен ангажимент.