Въпреки че „работохолизмът“ не е особено ясно дефинирана концепция, редица проучвания показват, че около 30% от заетите могат да бъдат считани за работохолици. Този процент е още по-голям, когато става въпрос за служители, които се самоопределят като такива. Макар че работохолизмът е вид зависимост като всяка друга, той не носи същата стигма. Вместо това много хора предават положителни черти на работохолизма, определяйки хората, страдащи от това състояние, като отговорни и отдадени на задълженията си.

Много от нас също така не правят разлика между работохолиците и хората, които работят повече, защото обичат работата си. Разликата между тях се крие в мотивацията им. Силно ангажираните служители намират работата си за приятна, като техните колеги ги описват с думи като „щастливи“ и „ентусиазирани“. От друга страна, работохолиците гледат на работата като на принуда. Тяхното поведение се описва с думи като „враждебно“, „напрегнато“ и „раздразнително“.

„Да обичаш работата си и да си емоционално зависим от нея са две напълно различни неща“, казва Мелъди Уайлдинг, коуч и автор на „Trust Yourself: Stop Overthinking and Channel Your Emotions for Success at Work“. „Като цяло работохолиците свързват личната си стойност с със своите професионални занимания и постижения, което може да бъде опасно“, казва тя.

Постоянното безпокойство, чувството за вина и липсата на увереност са често срещани черти сред работохолиците. Докато позитивните качества на ангажираните служители се отразяват добре и на живота им извън офиса, негативните черти в поведението на работохолиците също се отразяват на личния им живот. Освен че създават проблеми на семействата си, работохолиците вредят директно и на себе си, тъй като игнорират здравословното си състояние за сметка на работата.

Добрата новина е, че работохолизмът може да бъде лекуван. Ето няколко стъпки, които могат да помогнат в тази насока:

Опознайте себе си по-добре

Едно от нещата, което е характерно за работохолиците според техните колеги, е разминаването между техните емоции и действия. По-доброто познание на чувствата, които изпитваме, може да ни позволи да разберем защо правим дадено нещо и съответно да бъде първата стъпка в промяната на поведението ни. Кой опитвате да впечатлите? Какво искате да докажете? От какво се криете, отделяйки толкова време и енергия на работата? Това са част от въпросите, на които трябва да си отговорите, за да възстановите връзката между вашите емоции и действия.

Говорете с някой

Ако работите твърде много, потърсете човек, с който да споделите проблемите си в работата. Това трябва да бъде човек, на който може да разчитате и знаете, че ще ви подкрепи. Най-добре е да не се обръщате към семейството си, а към външен човек, който може да бъде обективен в оценката си. Това може да бъде приятел, ментор или професионалист. Търсете съвети от хора, които са успешни в работата си, имат здравословни взаимоотношения с останалите и са щастливи от живота си.

Намерете нов интерес или съживете стар

Има ли някаква страст в живота ви, която е останала на заден план, след като работата ви е превзела по-голямата част от ежедневието ви? Положете целенасочени усилия, за да отделите малко време за интереси, които не са свързани по никакъв начин с работата. В началото ще ви е трудно, тъй като ще изпитвате вина, че не отделяте това време за работа. Фокусирайте се върху чувството, което изпитвате, когато правите нещо, което обичате, дори ако е за кратко. Постепенно увеличавайте времето, което отделяте за интересите си.

Харви Дойчендорф, експерт по емоционална интелигентност и автор на книгата „The Other Kind of Smart“, за FastCompany.com.

Източник: Мениджър Нюз